Не съм вярвала, че една раздяла може да ме обсеби по този начин.
Дааа, не свършва света, има много хора на света и т.н. , но не съм вярвала, че точно сега ще ми се случи това нещо.

Запознахме се преди година, харесахме се, той беше безкрайно мил, събрахме се.
Той е умен и упорит. Общо взето склонен на грозни неща, за да бъде велик.
Същевременно мил и услужлив, при това много.

Всъщност, все тая кой какъв бил.

Все се стараеше да оправдава успехите ми с това, че съм имала късмет или някой ми е помогнал. Защото имам успехи в неговата сфера. И ставаше отвратителен понякога.

Той е свикнал на патриархат, аз на матриархат, въпреки, че все бях пасивната страна, за да няма конфликти.

И сега се разделихме.

Отвратително е, защото бяхме много близки приятели. Правехме много хубав секс //поне от моя страна.
Бяхме си безумно близки.

Но аз се чувствам потискана от него, а същевременно той не иска да надигам глава и това си е, разбирам го, абсолютно си е прав.

Ако бяхме останали заедно - щеше да дойде време за по-сериозни отношения, т.е. сериозно да заживеем заедно, а и двамата сме млади.
Аз имам доста сериозни връзки зад гърба си, и май трябва да почина малко.

Та, гадно е, защото сме с различни светогледи, различни желания, но пък ни беше хубаво заедно, като изключим съревнованията, които бяха проблема.

Не съм окей да ме тъпчат постоянно, индиректно, и да ме правят на луда, че не е така.
Също, той не е окей да му мрънкам понякога.

Та, отвратително е, защото той сега прави някакви драми - прави се на дръпнат и т.н. , а на мен ми се иска всичко да е мирно и окей.

Не искам драми, не искам филми.

Същевременно всяка сутрин ми е тежко на дробовете, не мога да спра да работя, защото седна ли на едно място - започвам да се измъчвам.

А различията не могат да се загърбят, защото той иска жена, за която да се грижи и която да слуша вкъщи.
Аз работя на две места, в IT сферата, общо взето не попадам в конкретната графа.

И ми наговори гадости, и сега съм саминка като цяло, защото на него много разчитах, като близост.

И искам да ми мине, но е много трудно.

Мамка му, много е трудно.

И трета работа да си намеря, пак ще е трудно.

И не мога да загледам някой друг - преди винаги това е работело, сега просто не съм го надрастнала.

Не знам колко време ще трае.

Дано мине скоро, защото ми е криво.

Чувствам се празна и някаква алиенация + нихилизъм са ме налегнали.

А уж слушам весела музика, заобиколих се от весели хора вкъщи.






Та, просто имах нужда да споделя, сигурно ще ми мине по някое време, но в момента е саднато.