- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Бихте ли се оженили/омъжили?
След като пуснах темата в грешният раздел, да я пусна там където трябваше. *le facedesk*
Темата може да ви се вижда подобна на онази нормално ли е 18-19 годишно момиче да се омъжи, но аз мисля, че тук дискусията ще тръгне в друга посока.
Предполагам, че някои от вас са чули за новият проектозакон, с който двойките, които съжителстват съвместно ще бъдат почти изравнени с тези сключили брак. Та на мен ми стана интересно и се зачетох в БгМамма където се дискутираше този проблем.
Вие имате ли намерение да се ожените/омъжите? Знам че много млади хора избират съвместното съжителство, защото уж било по-лесно. Но примерно след време когато решите да имате дете с партньора, бихте ли желали първо да сключите брак? Или не би било проблем и без да имате никакъв документ "узаконяващ" връзката ви?
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
То в България да не правиш деца....
Да бих , но съм малък още да мисля за сватби .
Да, със сигурност. Харесва ми самата идея, дори не толкова за сватбата, колкото това, че вече официално, законно, пред Господ (ако го има) и въобще за целия свят ние сме едно семейство. Не, че живеенето на семейни начела без подпис не е по същество същото. Просто вътре лично аз ще си го усещам различно.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. "
Реших, че ще е полезно да се сложи именно тук. Цитат - Толстой - "Анна Каренина"![]()
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
а не мислиш ли, че има връзка с темата? Перефразирано и прекарано през топика, който се разисква тук, за мен има. Когато човек реши да се жени, той трябва да е наясно с това за кого се жени, дали ще е щастлив или не, дали изобщо иска да сключва брак и така нататък. Страшно много хора се женят ей така, защото са решили, а после разбират, че поради разни причини не могат да съжителстват заедно. Заради това, че в тези случаи непрекъснато има проблеми, характерни за конкретните хора, "всяко нещастно семейство е нещастно по своему". Аз лично съм против такъв тип брак и бих искал, когато се оженя, да бъда като всички останали щестливи семейства - щастлив. Литературното отклонение мисля, че беше съвсем уместно![]()
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Естествено, че искам да се оженя за нея. За мен брака си е нормалното развитие на една сериозна връзка.
Ми не.
Излишно,непрактично и тотално безсмислено ми се струва.
Симпатичен обичай е,да,но за хора от моята порода такива неща нямат кой знае каква стойност,следователно не са задължителни.
Ако имаме отроче,не виждам с какво бракът между нас би променил/подобрил живота му.
*...естествено,след време може и на друг акъл да съм...емоционалното ми развитие по начало си ми изостава с някоя и друга годинка. xDD
Последно редактирано от Glamour92 : 07-08-2012 на 17:55
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Не бих. Бих живяла на семейни начела с мъжа, когото обичам, но определено не бих се омъжила за него и за когото и да било
same here
Е, ако имаме дете може, ноо иначе не виждам защо ;д За момента може и да си мисля - ах, колко го обичам ще бъдем заедно завинаги
но реално погледнато не всеки има тоя късмет да живее с някой до старост... Но ако сме от мн години заедно може и да склоня да се омъжа ;д
nigga stole my bike
Бих.
До преди време мислех, че това не е за мен, но със сегашният ми приятел започвам да се замислям и за брак и за деца... Все неща, които не исках и не планувах.
Да, може и от годините да е.
И спря да се върти за миг земята..
Да. Абсолютно. Не мисля това за изтъркано и за мен сватбата е един от най-запомнящите се и прекрасни моменти в живота на човек, освен това дава някаква сигурност, както на младоженците, така и след това на децата им.
Страничка,специално за ВСИЧКИ,които ги обичат САМО като ПРИЯТЕЛИ) Добре дошли на всички сродни души!
) ---> http://www.facebook.com/pages/%D0%97...18128158249619
Да, но след една наистина улегнала и стабилна връзка. Не желая цирка на Иван и Вихра или Божинови и Алисия.![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Бракът не е само формалност,е в наше време малко се е превърнал в такова,но не трябва да се приема така.Това е фаза от връзката,финалната фаза,това е момента в който вие си казвате "да",вие се обричате да сте заедно и доказвате че обичате партньора си.
Когато намеря подходящата за мен,естествено че ще искам да сключим брак![]()
>>DjBelev<<
Да, бих!
Това е, както се изразиха по - горе , финалната фаза на една връзка, в която вече официално се доказваме, че искаме да сме заедно до живот и че всичко е истинско, и любовта е с нас. Може да не е кой знае колко различно от живеенето на семейни начела без брак, но дълбоко в себе си и сърцето си аз го усещам по съвсем друг начин.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Колежката е майсторка на късия (пре)разказ.
Welcome to the Jungle...
Мне, брак ще искам, само ако имам дете...друго си мислех преди години, когато ей така се влюбвах и правех някого целия си свят. Сега не мога да го допусна до съзнанието си, не ми харесва като идея това "до живот"
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
не бих се оженил сега, живее ми се още... откровенно ми се хойка, пие ми се и ми се правят зулуми.
то густо, то пусто