BrokenInnocence и jghgh в общи линии са казали това, което мисля и аз. Обаче не смятам бракът за 'затвор', но един обвързан човек има повече отговорности, отколкото необвързан/в не легално обвързана връзка. Все пак за доста неща вече не се съобразяваш само със себе си, но и с поне още един човек.

Просто за мен за тези няколко години (19-24 да кажем) човек се променя много - нова среда, нови хора, започва да се интересува от нови неща, сблъсква се с нови проблеми и като цяло характера му малко или много се променя (понякога доста). На 19 можеш да си влюбен в един човек, но на 21 вече да сте твърде различни и да не можеш повече да си представиш бъдеще с него/нея.
Не си мисля, че веднага щом излезеш от университета с диплома в ръка всеки работодател ще те приеме с отворени обятия. Под стабилна работа имах предвид не нещо почасово/за сезон, а нещо, което да ти осигурява постоянен доход. Ако това е от значение, работила съм, но само лятото. В момента също работя. На 19 съм. За мен е важно да съм сигурна, че ще мога да си осигуря напълно самостоятелно прехраната за себе си. Още по-важна пък е тази за едно потенциално младо семейство. Все пак наеми, сметки и т.н. трябва да се плащат, няма да очаквам родителите ми да ми помагат.
В поста си не визирах конкретно България, тъй като заминавам да уча извън страната, интересувам се как стоят нещата там и най-вероятно ще остана там (или след време ще се преместя в друга, трета, държава, но на този етап не виждам бъдещето си отново тук).
Поне там, където отивам, системата е малко по-различна. Една идея по-лесно е да натрупаш поне минимален стаж по специалността си. Моята програма, примерно, предлага една година 'в индустрията', през която работиш и трупаш опит. Има и шанс след като завършиш да ти предложат работа. Знам, че в България е много по-трудно, но аз споделям личното си виждане, а не общи идеи.
Аз лично нямам проблем да родя на около 30, дори малко след това. Родителите ми също са изчакали да завършат, майка ми ме е родила на 28 и всичко е наред. Дори са ми споделяли колко трудно им е било на техни колеги едновременно да се грижат за дете и да учат за изпити.
Не казвам, че семейството е на последно място. Ако ме питате сега, бих искала да остана с приятеля си (за протокола: навършва 22 тази година) занапред, даже силно се надявам да стане така, но и двамата сме на мнение, че първо трябва да 'уредим' някои неща (образование, поне малко надежден доход) преди да пристъпим към по-сериозни действия. За нас в момента 'следващата крачка' е на есен да заживеем заедно, времето ще покаже какво ще се случи по-нататък.
В никакъв случай не осъждам тези, които ще решат/са решили/обмислят сериозно да сключат брак в началото на 20-те. Това е абсолютно личен избор и въпрос на нагласа и виждания (а понякога и на обстоятелства). Всеки е различен.

П.С. Ако съм пропуснала да адресирам въпрос или мнение, отправени към мен, ме подсетете и ще отговоря.