Цитирай Първоначално написано от BrokenInnocence Виж мнението
Не съм казала, че щом се омъжи рано едно момиче, то това ще бъде нещастен брак. Брака може да си е супер щастлив, не виждам проблем. За мен брака е пречка в професионалното развитие, не пречка на щастието в личен план. Ти говориш и даваш за пример себе си. Аз говоря за мен, за моето развитие, за моя живот. Което ми напомня да вметна и, че ситуацията зависи и от степента на развитие, към която се стреми човек. Друго... много ясно, че човека до теб ще те подкрепя, обичате се и т.н. Но едната подкрепа не значи всичко, защото ако се замислиш нещата които описах в по-горния си пост може и да важат и все пак брака да е щастлив, едното не изключва другото. Просто както казах приоритетите се променят. Примерно... не знам какво учиш/работиш, но утре ти се обадят по телефона и ти кажат, че ти дават работата, за която цял живот си мечтала, с по-голяма заплата на месец отколкото можеш да изхарчиш, но трябва да заживееш в Лондон... или Париж... или Токио... трябва да седнеш, да поговориш със съпруга си, как ще се получат нещата, ще стане ли, няма ли, кое е по-важно. А на мен единствената ми пречка ще бъде, че нямам достатъчно голям куфар... и вярвам ще се съгласиш, че моето е по-лесно поправимо. Освен това ти може би ще решиш, че не си струва да заминеш, че предпочиташ да си с човека, който обичаш. Аз ще тръгна с широка усмивка. Виждаш ли разликата? В момента, в който се омъжиш други неща идват на преден план. Никъде не съм писала, че това = нещастен брак + развод.

За по-горния пост относно дългите сериозни връзки, които са си почти като брак. Права е колежката, понякога не е нужен документ, но за мен си е психическа бариера -> връзка=лесно е да си стегнеш багажа и да тръгнеш, 8-9 годишни връзки са се разпадали пред очите ми за по-малко от месец; брак=разправия си е, документи, адвокати, делене на имущество... А бе... друга история е.
В целия си пост веднъж не съм споменала нещастен брак. Говорех за свободата на личността, но явно не си ме разбрала добре. Не ме убеждавай, че понеже съм се омъжила, аз нямам същите стремежи да се развивам като теб. Откакто съм омъжена, завърших една магистратура, записах втора, изкарах курсове за професионална квалификация и какво ли не. Той не ми е попречил на професионалното развитие, дори напротив. За мен примерът ти с чужбина не е удачен, защото аз никога (и преди да се омъжа) не съм имала стремежи да работя навън, но това е друг въпрос. Всичко е индивидуално, така че не генерализирай нещата и не отричай брака на тази възраст тотално, само защото ти имаш психическото ограничение и представата, че това ще те зароби и цял живот ще служиш на друг, вместо на себе си.