Цитирай Първоначално написано от SisiStrange Виж мнението
Пф. На 19 съм и сериозно си казвам, че за мен безразборният секс, напиването до повръщане и беснеенето просто ей така да се намирам на работа, не са в представата ми за наживяване. Никога не съм обичала прекаления шум, повръщала съм след алкохол и също не ми допада. Безразборния секс ми е скучен и незадоволителен. Няма да ми липсва това, когато и да се омъжа. Ама да де, различни хора сме, имаме различни представи за какво е хубаво и си струва да се изживее. Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки. А личностното развитие е до човек. Има хора без никакви ограничения, които по цял ден блеят и тъпеят пред монитора, има и супер заети хора, които винаги ще намерят време да почетат и да се позанимават с хобитата си. Той няма да ме спре да уча, няма да ми попречи да си правя опитите, няма да ме заключи да не правя нищо, което ми е интересно. Ако вие сте с такива хора, жалко.

"Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки."

+++++++++++++Точно!
И аз не мисля,че някога ще ми липсва това да се напивам до безсъзнание и да бъда с различни момчета през час.За мен това не е геройство,а проява на слабост.Затова и попитах marilyn дали щеше да мисли по същия начин ,(желание за купони,напиване и гаджета),ако имаше човек до себе си,когото истински обича и цени.