Повечето ми съученички се омъжиха, че дори някой от тях деца си имат.Въпрос на гледна точка е.Всеки съзрява по различно време.Лично аз на тази възраст , не се виждам като родител.Смятам,че трябва да се изградя като човек, да открия мястото си в живота и чак тогава да създам още едно борещо се мъниче.
Не смятам брака на тази възраст за нещо нередно - всеки сам избира, как да живее живота си.
Друг е въпросът обаче, дали в един момент докато държиш детето си на ръце и виждаш "наборите" да се контят за дискотека, дали няма да се почувстваш не на място.
Но се отклоних от темата доста ....
В момента живея с приятеля си.Мисля,че това е най-добрият тест , дали ще ни "бива" като семейство.И двамата работим и следваме.Издържаме се сами и всичко е прекрасно.Така че
на практика сме семейство, но за брак не става дума.Имаме нужда от напасване на характери и куп други неща, които стават с времето не след подписването
Последно редактирано от mech7a7elka : 07-17-2012 на 15:10