Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава козина и позволява да се слее със снежната среда. Дебелият и подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.
Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд - 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.