Една изповед..

[sad_forever]

Всеки ден съм сред хора – всеки със своите идеали и трески за дялане. Всеки притежава нещо което другите нямат. Смея се с тях, говоря , а душата ми е някак празна.. Мислите са ми отнесени далеч от това което трябва да направя, отнесени в нереален свят. Изгубих своята посока, своята цел.. изгубих всичко. Стигнах дори до там да си платя за секс, а вместо да взема това за което платих го помолих да си тръгне. Не защото му имаше нещо, а просто защото аз търсех него. Човекът който ме постави на колене, срина целият ми свят, ограби душата ми и разби сърцето.. все още го обичам и не мисля, че някога ще го забравя! Това бе една невъзможна любов. Когато бяхме заедно взаимно се тормозехме.. а сега когато сме разделени всеки ден дълбая в раната. Позволих си да се превържа толкова много към него, че бях готова да поема куршум.. а самият той бе този, който натисна спусъка. Как да живее човек като мен.. за какво да се бори, когато не вижда смисъл дори да се храни. Кой би си купил една стара одърпана кукла от някой рафт.. интересното е че преди не вярвах на истории как някой обича някой и не може да го забрави. Сега ми се случи на мен. Тази която беше сигурна,че няма да се влюби, че няма да страда.. сега се самосъжалява. Събуждайки се сутрин слагам една маска, а късно вечер си я свалям. За няколко месеца успях да се срасна с тази нея до такава степен, че сега не мога да я сваля. Срам ме е да си го призная, но съм готова да се върна там където страданието бе обвзело душата ми, не за да се изправя срещу страха си, а да поема поредната доза унижение и за миг да се зърна неговото лице, молейки се този път да е различно. Поне мечтите са безплатни..

[valdesbg]

Самоубий се. Или плати на някой да те убие.

[Verminaard]

Идеята на колегата валдес е добра.Евтино ще ти взема да те метна от покрива или да те обеся в кухнята.

[vassy]

времето лекува... отпусни се на течението, забавлявай се с приятели... след няколко дни, седмици, месеци и аз ще съм на твоето дередже и планът ми е такъв... Отпускам се и се забавлявам, с хората които не ме натъжават така

[heartshapedbox]

Стига излишни драми. Не си нито първата, нито последната, която страда по някое момче.
Случва се, кофти е.
Стягай се и ще видиш, че ще мине.

[notlike]

Казваш, че искаш да сложиш края. Ами, ок, като го сложиш, започни отначало! С този мазохизъм докъде ще стигнеш, мислиш? И тъй като досега не видях съвети, които ще ти допаднат, аз ще ти предложа нещо - да започнеш йога. Ще те прочисти за отрицателно време от лошите мисли, а и не знам дали струва толкова много. Това е като съвет от мен - дали ще ти хареса, не знам. Животът ти към момента не е насочен в правилното русло и е въпрос на време да направиш някоя простотия. Затова ме послушай, иди няколко пъти и виж дали има ефект.

[3oPuTy]

Излез от филма ...

[ADMIRALKA14]

В простотията на Verminaard не съм се и съмнявала, но valdesbg наистина ме разочарова с този си пост. Наистина драмите са в повече, но не това е начинът да изразите мнението си. Не съм изпадала в точно такова положение, но ми е пределно ясно, че на авторката й е доста тежко. Трудно е да продължиш напред и просто да забравиш. Подкрепям мнението на notlike. Хубаво ще е да си намериш някакво хоби дали йога, или нещо друго си е лично твой избор. Времето лекува - колкото и да е клиширано е истина.

[blaaablaaablaaa]

Добре дошла в обществото на мазохистите (относно чувствата си). Ще опитам да го систематизирам в кратък вариант.
1) Депресия, измъчване, безсъние... От раната поне ще спре да шурти кръв. След известно време ще спре, ще стане по-добре. Времето няма да я излекува, но поне ще я затвори, доколкото е възможно - раната може да се превърне в болезнен спомен, белег, въпреки че няма да изчезне напълно.
2) Маската е добър начин да сриеш чувствата си от околните. Но прекалената и употреба би могла да нанесе щети на лицето зад нея.
3) Наложи си да не мислиш за това (поне от време на време, когато си прекалено тъжна). Погледни слънцето, луната, звездите, нещо, в което намираш красота. Остави тази красота да те погълне, все едно си част от нещо голямо, велико, красиво... Помисли си за хубавите страни на живота, защото светът би могъл да бъде едно уникално красиво място, стига да можеш да видиш тази му страна.

[LadyTerrible]

Стига излишни драми. Не си нито първата, нито последната, която страда по някое момче.
Случва се, кофти е.
Стягай се и ще видиш, че ще мине.

Tака е !!! Гадно е,боли,но ...не можеш да се откажеш от живота...едва ли ще го забравиш,просто трябва да свикнеш.Животът е пред теб,може би следващата любов те чака пред вратата.Не се оставяй на тези депресивни чувства да те завладеят напълно.Бори се !!!