Обичам го,но не мога вече...

[SweetV1025]

Здравейте!Имам един проблем,който ме мъчи от известно време.Имам да кажем връзка с едно момче от около година.Заедно сме прекарали едни от най-хубавите възможни моменти и той ми е като сбъдната мечта.Той ми беше първият и аз на него.През повечето време се разбираме доста добре..но тук идва проблемът.Настроенията му драстично се сменят!!!Не говорим просто за лека промяна,той става друг човек и то не само с мен,но и с част от приятелите си.Затваря се в себе си,става груб,заядлив,избухлив и не се замисля колко гадно се държи.В такива моменти започва да се заяжда с мен,да ме обижда и тнт.Когато му се обидя и му потърся сметка за държанието му,той все ми казва,че това са просто думи без никаква стойност и че той тези неща не ги мисли наистина,съответно да не се обиждам.Другото е,че през тези периоди той не ме търси,не ми се обажда - абе,изобщо все едно ме няма.Аз съм си свикнала и си мълча,защото иначе ако започна да се карам с него,ще бъде доста неприятно.Когато се опитах да поговоря с него,за да си изясня нещата той ми каза (това ми го е казвал и друг път),че просто понякога адски много го дразня дори с присъствието си...още повече се опита да изкара все едно ние двамата не сме заедно,а сме само приятели с изгода...това беше капката,която ми преля чашата.Допреди 2,3 седмици си правихме общи планове за лятото,той поиска да се запознае със семейството ми...а сега ми казва,че не сме заедно?!Нашата връзка си беше и доста трудна,защото той досега не се е обвързвал сериозно,аз съм първата му приятелка.Чувства се объркан и несигурен и това е до един момент разбираемо.Никога не съм го притискала,нито съм му досаждала със себе си,проявявам нужното разбиране...но последния ни разговор вече отприщи доста съмнения в мен.Много го обичам,но понякога ми става невъзможно да издържам.Казвал ми е,че съм важна за него,че знача нещо,че не иска да страдам,че иска да сме заедно неведнъж,никога не ми е изневерявал - но после казва "проблемът е в мен,не е в теб,аз съм виновен" или "имам проблеми с личността-не знам точно кой съм,не знам какво искам"... причината да не съм се отказала от него са нашите прекрасни моменти,в които и двамата се чувстваме добре заедно..но те се редуват с лошите му периоди,когато не става нищо....с няколко думи дали сме заедно зависи от неговото настроение.Често след като се е държал зле ми се извинява,но има и случаи,в които му е все едно и чак после осъзнава какво е направил...не знам дали съм способна да му прощавам всичко вече..а и ми е кофти,защото аз съм му признавала чувствата си доста пъти,той също ми е показвал своите и да ми каже,че сме само приятели с изгода?!Много ми е хубаво с него,но не знам как да го прегръщам и целувам след тези неща...започвам да си мисля,че е редно да приключа всичко...но някак си не мога да го направя...мисълта,че няма повече да сме заедно ми е непоносима...не може ли просто да си е моето момче през цялото време?!

[marin4itu]

След като не е наясно със себе си, няма как да е наясно с връзката ви. Ти сподели, че му е първата връзка, явно не знае как да се държи с теб, но за една година трябваше да се е научил. Не е трябвало да си мълчиш и примиряваш, само за да няма караници. Пък той не се ли усеща, че те наранява? Ти споделяла ли си му това? Честно казано не мисля, че има смисъл да си с него, щом не се чувстваш щастлива и удовлетворена от връзката ви.

[SweetV1025]

Кавала съм му,че ме наранява да,но отново зависи от настроението,в което е в момента.Дали ще ми каже "не искам да те наранявам и да страдаш" или "ще се опитам да спра".Мълчах си досега главно,защото тези моменти отминават и после пак всичко си е наред...но просто не мога...не знам дали някога ще разбере какво иска...

[fenasf]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...82%D0%B2%D0%BE

Няма как да го промениш. Или го оставяй или го търпи.

[AnzaRe]

Има нещо,което го дразни попитай го или ако познаваш родителите му срещни се с тях и ги попитай.

[aks13v]

Според мен е от тези хора, които като имат някакъв проблем не го споделят дори с най-близките си хора и се затварят в себе си. В следствие на което натрупват гняв и си го изкарват на тях. Единственото, което можеш да направиш според мен е да му кажеш " Споделяй с мен, искам да ти помогна". Не приемай отговор като "Искам да остана сам". Но ако е като мен, това няма да свърши работи и просто трябва да изчакаш да мине този "лош" период. Също, казваш, че не ти се обажда и не те търси когато е в такива периоди, а той го прави за да те предпази от самият него. Просто не е ясно с чувствата си и явно не иска да е ограничен от една сериозна връзка на тези години. Може би ти няма достатъчно доверие, спечели му го.

[SweetV1025]

Вече съм го питала какво го дразни - получавала съм три отговора до сега : 1.Постоянно си недоволна от нещо,винаги някой нещо ти е направил. 2.Много си властна. 3.Зряла си и си осъзната. или варианта "не знам...не ти ли се е случвало някой да те дразни просто така?" ... a когато се опитам да му демонстрирам някаква нежност,да съм мила или нещо такова ме отблъсква,стои си просто,гледа в 1 точка и не говори,когато се опитам да го докосна ми бута ръката и се пази от мен...става агресивен и се отдръпва на 1 метър най-често с думите "навлизаш ми в личното пространство" или "махни се"...

[AnzaRe]

До колкото съм учил по психология тоя тип е интроверт.
Сам ще се оправи,неможеш да му помогнеш или освен да рискуваш и да го заплашиш с нещо,което ще се вразуми.

[aks13v]

Мисля, че няма да ви се получи връзката. И двамата страдате в момента. Остави го да си страда сам, щом не те допуска до себе си.

[SweetV1025]

Само ,ако можех да разбера от какво страда...ок,щом го попитам ми казва,че има проблем,но му било трудно да споделя и да допуска хора до себе си и не може да ми каже... просто не разбирам,иначе щеше да ми е по-лесно.Как от един мил и грижовен човек за нула време може да се превърне в съвсем друго нещо и обратно?!

[Violenza]

Ти сама не искаш да го оставиш, а се оплакваш. Като не ти отърва го зарязвай и толкова.

[AnzaRe]

Щях да те питам авторе.Той да не чака да му кажеш нещо!?Защото май се досещам защо прави такива маймунджолъци.

[fenasf]

Само ,ако можех да разбера от какво страда...ок,щом го попитам ми казва,че има проблем,но му било трудно да споделя и да допуска хора до себе си и не може да ми каже... просто не разбирам,иначе щеше да ми е по-лесно.Как от един мил и грижовен човек за нула време може да се превърне в съвсем друго нещо и обратно?!

Има психично разстройство, не е ли очевидно?

[CoNviCt]

Ако се отказваш при първия проблем се губи смисълът на връзката. Според мен не би трябвало да се отказваш.

[heartshapedbox]

Не се отказвай, опитай се да му помогнеш.
Нали затова сте двама-да си помагате и да се подкрепяте в трудностите.

[DisappointedDreamer]

Не се отказвай, опитай се да му помогнеш.
Нали затова сте двама-да си помагате и да се подкрепяте в трудностите.

Абе, ти нормален/нормална ли си?

Авторке, късай. Аз такова държание въобще не бих търпяла. Ще ме подминава като пътен знак, ще ме обижда, ще ме изкарва мен виновна, и аз след всичкото туй, което не се случва един път, ще търча да му лижа задника. 'Наеш ли кога? Никога. Късай и си намери наистина приятел, когото ще те уважава и не е пубер, който си мисли че държи света в ръцете си. Това че не е опитен не го оправдава. Всички от малки сме били научени да се отнасяме добре с приятелите си, с роднините си, и особено с половинките си!

[nymphadora]

Той си се държи като темерут.Мъчи го нещо,но не ти казва,при положение,че сте заедно от година,а не от седмица.Щом го обичаш и искаш да си с него го накарай да проведете един много сериозен разговор и му обясни,че не знаеш с какво да му помогнеш и че си на прага да скъсаш с него заради изцепките му.Ако все още държи на теб,все нещо ще ти сподели,ако пък не-остави го и въобще не се опитвай повече да му влизаш в положението.Явно и той самият не знае какво му е.

[heartshapedbox]

Абе, ти нормален/нормална ли си?

Авторке, късай. Аз такова държание въобще не бих търпяла. Ще ме подминава като пътен знак, ще ме обижда, ще ме изкарва мен виновна, и аз след всичкото туй, което не се случва един път, ще търча да му лижа задника. 'Наеш ли кога? Никога. Късай и си намери наистина приятел, когото ще те уважава и не е пубер, който си мисли че държи света в ръцете си. Това че не е опитен не го оправдава. Всички от малки сме били научени да се отнасяме добре с приятелите си, с роднините си, и особено с половинките си!

НормалнА съм, да.
Не може да се отказваме от всичко при най-малката трудност.

[SweetV1025]

Щях да те питам авторе.Той да не чака да му кажеш нещо!?Защото май се досещам защо прави такива маймунджолъци.

Какво имаш в предвид,че не разбрах? Какво да очаква да му кажа?

[SweetV1025]

Има психично разстройство, не е ли очевидно?

Прочетох това,което пишеше в линка,честно казано не е толкова тежко положението
Повишена двигателна активност
Речев напор
Субективно ускорен мисловен поток
Повишена самооценка или грандиозни идеи
Намалена потребност от сън
Абнормна отвлекаемост
Беззадръжно поведение
от тези най-много да има две,които някога съм забелязвала.И също това с депресията,еуфорията и маниите...не е така

[DisappointedDreamer]

НормалнА съм, да.
Не може да се отказваме от всичко при най-малката трудност.

Това е така, но това му е вградено. Не можеш да промениш характера на даден човек. И не ми излизайте с фрази като "ако истински те обича". Пх

[CoNviCt]

Това е така, но това му е вградено. Не можеш да промениш характера на даден човек. И не ми излизайте с фрази като "ако истински те обича". Пх

А не е ли така?

[Dark_Heartbreaker]

Може би ако ти му споделиш нещо искрено, някой проблем, който имаш в момента (освен този със самия него) или просто някоя подробност, той ще се отпусне и може и да ти каже. Ако той твърдо отказва да споделя, след като си опитала всичко, има два варианта : или да се отдръпнеш и да му дадеш още свобода и след това той да те потърси или да си до него и въпреки, че не знаеш нищо, да му дадеш подкрепата си, мълчаливо и без докосвания,щом те отблъсква, просто да си там. Може това да е малко филмирано, но нищо не пречи да пробваш, току-виж се получило

[DisappointedDreamer]

А не е ли така?

Не, не е така.

[valdesbg]

Човек си има достойнство в една връзка под ягодите. А в случая това на авторката липсва. Естетсвено че не е хубаво да се отказваме пред всяка трудност, тънкия момент е да усетим кога вече е безнадеждно и изглеждаме като глупаци. И тогава няма оправдание, което да е адекватно за усилията ни дори и "много го обичам". Всъщност никога това не може да е необходимо и достатъчно услоие. В случая Дриймърката е много права.