Не знам от къде да започна.Има едно момче,един приятел..може би най-добрият приятел,когото някога съм имала.Да,чудесно е,че е момче,защото с момичетата трудно се разбирам.С него споделяме много повече общи интереси,отколкото с тези от моя пол. Преди 4 години бях лудо влюбена в него и той го знаеше. Когато осъзнах този факт се разделих с тогавашното ми гадже - негов най-добър приятел - което причини много болка и на трите страни,те така и не оправиха приятелството си след това.Но въпреки всичко той не пое инициатива.Сега..факт е,че той не желае да се обвързва ,до сега не го е правил,такъв тип човек е..за момента,а може и за цял живот,не се знае. Но въпреки всичко,аз имам някакви чувства към него.Винаги ще имам.Дори да не са достатъчно силни,първата любов май наистина е вечна.

Звучи тъпо,защото си имам приятел.От 2 години и половина. С него всичко е лесно и просто.Аз го обичам - той ме обича. Не се караме,нагаждаме се адски лесно един към друг,а и имаме сходни възгледи за живота.С него съм щастлива,и може би само фактът,че в последната година се виждаме доста рядко ми оставя време да мисля за други неща.

Моят най-добър приятел има собствен апартамент в Пловдив и ме покани да прекарам лятото там с него..ще учим за поправителната,което лично на мен би ми помогнало,надъхвам се ,когато уча с някого.Но ме гложди да не се влюбя отново в него.А той почти сигурно има чувства към мен и ме е страх да не направя грешка (под това имам предвид да се разделя с приятеля си,защото никога не бих му изневерила,достатъчно воля имам да не направя поне такава глупост).Защото имам 3 причини да знам,че с другото момче няма да се получи.Неща в характера му,които никога не бих преглътнала,неща,които няма да се променят..поне не в близкото бъдеще.Но не знам до колко ще е замъглен мозъкът ми ,за да погледна трезво на ситуацията.

Какво да направя? Опцията да не ходя в Пловдив не ми харесва,не би решила нищо,само би оставила нещата неизяснени.