Не знам защо тръгнахте толкова строго всички.Да,аз ви попитах за мнение,и благодаря за отговорите все пак.

Но искам да кажа тук,че аз винаги съм мислела само за това момче (Л.) и никога не съм се заглеждала по разни други хора.Аз и по него не се заглеждам де,но всеки ден си говорим,забавлявам се с него,а и наистина ни пука един за друг.Нарича се приятелство,макар да имам някакви чувства към него. И при положение,че знам,че с него не може да се получи здрава и истинска връзка,която аз искам да имам (защото не си падам по мимолетни увлечения,а и не бих жертвала 6 годишното ни приятелство така),то въпросът би трябвало да е приключен. Но все си остават резервите у мен. През първата година и половина от новата ми връзка почти не се чувах с него,а когато отново започнахме да комуникираме по-редовно ,нещата пак са същите,както преди.
Затова питам какво да правя.Винаги е бил той,а знам,че никога няма да се получи.
Никога не бих изневерила на приятеля си.Познавам се,а и алкохол и подобни замъгляващи мозъка вещества не използвам,за да може да се стигне до някъде,където да търся извинение за постъпките си.Знам какво беше,когато бях влюбена в Л. и се разделих с гаджето си,а може би можехме да бъдем щастливи с онова момче.Не знам ,може и за добро да е станало. Но ако реша да съм с Л.,знаейки ,че нямаме бъдеще,то това ще е грешка.Импулсивна грешка.Искам да я избегна,но без да бягам от него.Така само заобикалям проблема,а не го решавам.