Както някой по-горе каза, има разлика между това с някой да сте приятели и да имате връзка. Няма как да знаеш дали, ако с това момче сте заедно няма да се получат нещата, дали той няма да погледне вече по друг начин на живота. Хората се променят и опита, който имам ме е научил на това, просто ми се е случвало и знам, че става.
Обаче от друга страна не мога да го разбера това как може да си имаш сериозен приятел от 2-3 години, когото твърдиш, че обичаш, а да продължаваш да таиш силни чувства към най-добрия си приятел. Просто, според мен, не обичаш толкова много или изобщо не обичаш гаджето си. Което ме кара да те посъветвам да опиташ все пак с този човек. Така или иначе за него мислиш, това е малко кофти и за настоящия ти приятел. Аз лично съм изпадала в същата ситуация когато бях на 18. По същия начин скарах добри приятели, защото бях влюбена в приятеля на тогавашното ми гадже. Истината е, че го забравих трудно, защото пак по същия начин той не беше сериозен и не искаше връзка, а твърдеше, че има чувства към мен. И понеже, по начало, не съм жена, която се бори за мъж просто се отказах в един прекрасен момент, спрях всякаква комуникация с него, колкото и трудно да беше и открих човек, който ми помогна да го забравя. Сега, 4 години по-късно съм си писала с човека, в когото бях влюбена един или два пъти, но за много кратко и нищо не се събужда в мен. Може би ако го видя ще е различно, но няма как да знам и предпочитам да не знам, за това прекъснах всякаква връзка с него.
Та, според мен това са двата начина - или прекъсваш връзка с него или пробваш какво ще излезе от цялата тази работа.