Момиче на 18 години съм.Имаме ужасни финансови проблеми в нас и живея само с майка ми.Гледам да взема стипендия (не ,че парите са много де) и да си намеря работа за през лятото,за да помагам на майка ми.
Вече нямам самочувствие,защото не мога да си позволявам супер много неща...приятелите ми ме канят насам натам,но не искам да излизам с тях,защото се чувствам много гадно от положението ми. Майка ми постоянно ми повтаря да спра да се притеснявам и иска да ми дава пари да излизам ,но знам,че и без това са ни малко и е глупаво да ги харча по този начин. Просто ... положението е много лошо и нямам желание за нищо,искам да се махна от този свят направо...
Имам отношения с едно момче,което ми е бивш. Още не сме обявили,че ходим,но се срещаме и има нещо между нас. Всичко беше супер до преди малко,когато той реши да отидем на кино и аз му казах ,че нямам пари за нищо такова. Момчето работи,но не взима много пари ... и някак си щеше да ми е неудобно да ми плати билета и побързах да откажа. Поне си помислих,че ще ми предложи да плати той или нещо от сорта след като все пак ме кани... А той почна да ме утешава и да казва 'е споко, тогава просто ще се разходим някъде' -стана ми ... противно. Смисъл разбирам, че и той няма много пари и положението и при него не е розово,но ... ми стана гадно ,че не направи този жест.Някак си много е лесно просто да кажеш хайде да отидем еди си къде (при положение ,че си момче) и всеки да си плаща сам. Още повече ,че преди като ходехме пак нещата бяха обърнати и аз имах повече пари от него и много често съм плащала аз по-голямата сума или цялата,а той все се упрекваше,че нямал достатъчно,за да плаща той като мъж и тн . Нормално де,тогава бяхме и по-малки ,НО все пак... Та през деня като се чухме и той каза "Мислех да те заведа на кино" ,а вечерта разбирам,че под това има предвид всеки да си плаща.Тогава е трябвало да каже "Мислех да отидем на кино". Разбирате разликата,нали?
И не ме разбирайте погрешно,че си търся чичко паричко или постоянно да ми плащат всичко,просто ми е гадно от положението ,в което съм ,че самата аз не мога да си позволя такива нормални неща,а и ... някак си от тая постъпка също не ми стана приятно.
Просто нямам желание нито да излизам,нито да се занимавам с някой,нито нищо...чувствам се супер нищожно...