Явно нямате капка съчувствие в този форум.

Моят съвет е... нямам точен съвет, но се опитвай да си силна. Времето е най-добрият лечител, колкото и да е изтъркано. Вярвай с пълна сила, че ще преодолееш и това и ще излезеш по-силна, по-мъдра и по-щастлива.
Не се бой, очакват те и други хубави емоции!


И, между другото, един неконвенционален съвет - стигни дъното и ще видиш как ще почнеш да се оттласкваш. Поне при мен това много работи. Пълна депресия, борене за любовта (ако си струва), признаване на чувства, което определено наранява собствената ми гордост ... и като стигна до дъното буквално, се оттласквам нагоре. Но сигурно защото съм човек на крайностите.

Но и на теб може да ти помогне - изясни си всичко, разговаряй с него, оголи душата си, бори се любовта, ако виждаш надежда и смисъл (иначе няма файда да го правиш, ако всичко е безнадеждно), и ако нямаш успех, се оттегли тогава.

Вярвам, че мъката ти е искрена и че наистина с него ти е било прекрасно. Не е нужно да си бил с някого дълго време, за да плени сърцето ти. Между другото ... не знам, но аз лично предпочитам да вярвам, че това не е тема на лапенце, а искрена изповед. В някакви си 2-3 реда понякога може да е концентрирана толкова много мъка...


Желая ти успех. Горе главата и никога не предавай надеждата. Колелото на съдбата се върти .. един ден страдаш, друг ден си на гребена на вълната, с огромен успех