В съседния блок живее едно момиче,на възраст колкото мен.То винаги излиза,за да си играе с 7-8 годишните лапета пред блока.Тъй като се мотаят много котки,и мъжки и женски,пред нашия блок винаги има една черно-бяла котка.Тя и още един котарак си имат малки котенца.За щастие имаме разумни съседи,които са се опитали да спасят дребосъчетата от гадните лапета.Та съседите ни пъхнаха котенцата в едно ограждение за дърва и всеки ден им носим храна.Котенцата са 4.3 от тях са чисто черни със зелени очи,а четвъртото има бяла муцунка и бели косми по гърба.Та това котенце е най-слабото,най-малкото и най-мършавото,но пък най-смелото.Та това момиче,дето е колкото мен,го е взело и истински го мъчи.Върти се и върти котенцето с нея,кара го да се катери по нея и го мачка до пълно смачкване.Баба ми се опита да я вразуми,като я попита да не би да няма топка,че мачка котенцето.А,тя,с още 3 лапета,отговорила,че котето е тяхно,защото майка му е умряла.Тя си е жива,разбира се,но те продължават да го мачкат.Днес сутринта като отивах до магазина го видях сгушено в единия вход.Извиках го и го погалих.Стана ми жал за него,като го видях какво е мършаво и се върнах да взема натопен в пилешка супа хляб и малко месо да го нахраня.Много болно ми става за него и се замислям да напиша писмо до отдела за закрила на животните и така хубаво ще глобят родителите на това момиче и на приятелките му,че родителите му да го накарат да спре,за да не ги глобят пак...