- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Липсва ми ...
Не съм предполагал, че някога ще пиша в подобен форум, но просто искам да изкажа мъката си пред хора, които непознавам.
С приятелката ми сме заедно от достатъчно време, но се наложи да замине на бригада и няма да я има 4 месеца, вече мина 1 остават още 3, но със всеки изминал ден чуствам, че ми липсва все повече и повече. Вече незнам какво да направя, старая се да си разнообразявам ежедневието, работя върша си хобитата излизам с приятели постоянно, но нищо от това не помага да ми липсва по-малко и да не ми е чак толкова гадно. Постоянно се сещам хубави момента от тогава, когато си беше тук, просто съм привързан прекалено много към нея и до сега не съм изпитвал толкова истински чуства към нито едно момиче, с което съм бил някога, и имам изключително сериозни намерения към нея, както и тя ми казва, че мисли същото. Растоянието между нас и това, че вече не съм я виждал от месец, а следват и още 3 направо ме убива. Постоянно се притеснявам и за работи, за които няма смисъл и тя ми казва, че никога не би направила, защото ме обича прекалено много, постоянно ми казва, че и липсвам много и, че това време просто ще мине. Какво бихте направили, ако бяхте на моето място, за да се почуствате по-добре.
Разбирам те напълно, защото точно преди две седмици, трябваше да изтърпя подобно нещо, за щастие по кратко. Приятелката ми замина за една седмица на практика на морето. Това беше най - скучната седмица през целия ми живот, сериозно говоря. Постоянно ми липсваше, а това че се чувахме по няколко пъти на ден, въобще не ми помагаше, дори и по цял ден в работа пак не можех да се разсеям. Попринцип не съм за връзки от разстояние, липсва ми живия контакт.
Съвет не знам какъв да ти дам, защото и аз едва изтърпях да мине тази седмица, какво ли не правих и пак ми беше едно такова празно. Ако има достъп до интернет, говорете си вечер по камерите, за друго не се сещам.
Говорим си, но това не ми помага особено, да не кажа даже изобщо.
Била съм в твоето положение и за съжаление не мога да ти дам по-добър съвет от това да гледаш да си уплътняваш времето колкото може повече и да не мислиш за това колко бавно минава лятото без нея, защото това го прави още по-трудно.
За първи път от както съм с някое момиче, чусвтвам че тя е момичето, с което искам да бъда не за месец, два три или година, а за много повече време(да не кажа завинаги) и я обичам изключително много, казва ми че споделя моите мисли и, че тя иска същото, но като я няма просто имам чуството, че нямам нищо и всичко около мен е толкова скучно и еднообразно..
Не си набиваме филми в главата и си уплътняваме по сериозно свободното време.
Колко време сте заедно? За протокола на бригада се заминава по желание, никога не е задължително.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Бейби - така си е. Не съм казал обратното. Автора го представи сякаш някой насила е накарал приятелката му да замине на бригада без нейното желание. Което е далеч от истината.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Еми от повече от половин година сме заедно, достатъчно за да разбера, че чуствата ми към нея са истински. Да пожелание се заминава, но просто всичко беше решено още преди да се запознаем.
Половин година не е достатъчна за 4 месеца липса.
Иначе... случват се и такива моменти. Щом си знаел предварително.. би трябвало да си се подготвил за това.. и да не минава толкова драматично. В смисъл имал си възможност за това, най-малкото щот не са ти го сервирали една седмица по рано примерно.
Разбери ме правилно - хубаво е че смяташ че това е девойката за теб, но е глупаво да мрънкаш, при положение че си знаел от самото начало![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да, знаех за това от по-рано, но не предполагах, че липсата и ще е толкова усезаема. Досега не съм изпитвал толкова истински чуства към никоя преди, а това момиче за половин година ме накара да почуствам такива неща.
Хубаво е,че толкова ти липсва.....ама ще изтърпиш.....аз съм търпяла година и половина на разстояние от приятеля ми. Е, вярно, че се виждахме по веднъж на месец-два, но пак не е достатъчно. Преживява се обаче![]()
valdesbg май от толкова стоене по форумите си станал доста раздразнителен тип. Не е нужно да се караш на хората, когато имат някакъв проблем и просто споделят.
Добре де...разбрахме че тя е уникална, невероятна и прочее суперлативи и че си лапнал по нея като слънчевка торен червей.
Съвети ти дадохме няколко човека. Друго какво искаш от нас?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Е то е ясно, че ще мине времето, просто исках да прочета малко коментари и окуражащи слова от хора, които не познавам лично.
Благодаря.
Ако искаш просто споделяне - води си дневниче. Когато споделяш с хора е различно там би трябвало да споделяш с някаква цел.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да споделих с цел да видя какво ще ми отговорите.
П.П Нямам за цел да се заяждам с никого не го приемай така.
Хайде стига се заяжда с човека....искал е да си сподели или да получи съвет, направил си е тема и толкоз. Като нещо те дразни не му пиши в темата. Много заядлив народ тука значи ....