Моята ЕМО тема...Моят Аушвиц в чаша.

**AngelAntichrist** · 06-22-2012, 02:02

Харесвам този профил, мисля, че е подходящ за темата.
Не мога да мисля, ако не се гледам.
Загубила съм представа за времето, но ми е много тежко.
Това няма да има значение, ако стана на 30. Не казвам 'когато', защото...Не мога.
Ще умра. Всички ще умрем. Това много ме успокоява.
Събирам насекоми и ги поставям в една чаша, после пръскам с лак за коса и захлупвам чашата...Аушвиц за насекоми. В чаша. Има към 30. Когато не умират от лакът, добавям вода.
Някои не умират въпреки това. Плуват, борят се за животът си...Борят се за жалкият си безсмислен живот сред труповете на себеподобните им. Паразити, нямащи място на този свят. Няма полза от тях. И въпреки това се борят.Колко очарователно.
Загубих представа за времето...Но от тогава (когато и да беше това) съм много нещастна. Не, нещастна. Не изпитвам нищо. Опитвам да се разплача. Гледам най-тъжните филми, слушам най-тъжните песни, правя най-тъжните неща. И е много тъжно. Да. Но не мога да се разплача. Толкова съм празна.
Когато портокаловият сок ферментира отгоре му се образува една коричка, която набъбва, а после върху нея започва да расте мухъл. Между коричката с мухъл и сокът остават няколко милиметра празно място. Бих заживяла там.
Мониторът посинява...
Утре ще се чувствам много по-добре. Или вдругиден. Така че няма значение. И въпреки това боли...Така всякаш не ме боли мен, а някой друг.
Не искам да съм част от всичко това.
Искам да мога да заспя.
Искам облекчение. Искам да избягам от себе си.
Трябва да се разруша. Няма друг начин.
Колко жалко...
Мисля, че хората се чувстват така преди да (си) причинят нещо лошо.
Всичко е разбито...Винаги е било и винаги ще бъде.
Нека.