Абе хората са като феникс. И сърцата им. Колкото и да си резервиран (съответно счупен), желанието да обичаш и да те обичат надделява (и възкръсваш). И отново се впускаш в любовта, отново искаш да вкусиш тоя мираж, тая заблуда, макар че знаеш, че накрая ще боли.
Разбира се, докато не срещнеш Истинския.

(от 18-годишна глава, толкова!)

После ще напиша и едно по-задълбочено мнение : D