^Поведението ти е потресаващо. Като си достатъчно мъж да питаш, ще бъдеш достатъчно мъж да чуеш отговора и да го приемеш. Така се изграждат отношения, не с "Ама ти си била приятелче с Гошко, аз не искам да те пипам повече."

По принцип, хубаво е да се отговаря, само когато те питат. Ако познавам човека, съм склонна да го излъжа, за да не го нараня, но реално, ако той ме познава мен, ще разбере, че не казвам истината и защо.

Обаче пък няма смисъл да лъжеш, ако сърцето ти е било някъде, а после си е сменило мястото. Повече човек те прави това, а качествен те прави момента, в който не отричаш и не се оправдаваш затова.