Добре е човечето до теб да знае какво ти се е случило в миналото. Срамно минало няма.

Ако човечето до теб се интересува е по добре да си кажеш всичко без да увърташ изобщо. Ако почнеш да шикалкавиш - ще се усети и човечето ще разбере по един или друг начин какво криеш. И тогава става неприятна ситуация. Ако не се интересува - няма нужда да казваш, освен ако нямаш някакво огромно желание или нужда за това.

Не би трябвало преживяванията ти да те правят резервиран, предпазлив или мнителен или прочее. По скоро ти дава поглед над палитрата от хора, които може да срещнеш и съответно опции за различен тип реакция към едно и също поведение. Ти сама си го казвала - една овца може да цивее сред глутница вълци, стига да може да вие колкото тях. Нищо повече.

Инче, ти може и да нямаш причина сред кирливите си ризи, ама сигурна ли си че Вальо не би те оставил заради някоя твоя строго или не толкова строго пазена тайна? Залагаш ли си главата над това? Щото Дриймърката може и да не те познава, ама други хора имат по ясна представа за теб. И още нещо - хващайки се за годините показва отчаяние. Сещай се защо.

Хубаво е да си уверена в позицията си, но е глупаво да се държиш като кокона.