Едно е да си вманиачена чак до такава степен, че да искаш непрекъснато да си с него - друго е да приемеш "нещото" за даденост, да се привързваш супер много за него и накрая, когато всъщност осъзнаеш грешката си, а именно, че бързаш и не опознаваш на време някого, съжаляваш. Но! ... Което е до едно време. След време ще свикнеш и ще се научиш, напълно самичка, че не трябва да вярваш толкова бързо и много на хората и този "навик" да се привързваш бързо, лека-полека, ще изчезне.

Аз също съм била на твое място, гадно е. Но това , че те е страх да не си наранена ще го има винаги. Това е един вид като инстинкт, за да "запазиш" себе си: щастлива такава, каквато си. И още нещо: няма лошо да се привързваш, но стига да е към правилния човек, който няма да злоупотреби с това.