Аз си мисля, че дори да не им личи на двама старци, щом са го докретали дотам, са силно привързани най-най-малкото. Имахме едни баба и дядо в блока. Караха се постоянно. Въобще не си личеше да имат някаква голяма обич. Като дядото почина, такава скръб, такова нещо. Една усмивка не видях повече от тая жена. Тъй че може да не си личи, може да не са хванати за ръка или да изразяват любовта си, това не значи, че вече на тази възраст и след толкова перипетии и чудеса заедно, биха преживяли раздялата. От един момент нататък това е човека, свързва ви цял един живот, знаете си и най-малките тайни, чувствате се уютно един с друг. Ако и да не се чукате бясно, ако и да не сте постоянно гушнати, имате нужда един от друг. Надявам се да стигнем до такова ниво един ден. Това е вид висш пилотаж. Много над прощаването на изневери, романтичните жестове и правенето на компромиси за важни неща.