За любовта... и уважението!

[xoxi]

Аз най-възрастната влюбена двойка, която познавам е на 50-60.
Но се събраха и заживяха заедно едва преди няколко години. Преди това тя има развод, а той е вдовец. Сега са щастливи заедно, обичат се и се държат помежду си като влюбени тийнове.
И точно тези хора ме карат да се чудя, защо човек се предава в търсенето на любов? Децата, общия дом и всичко останало са само извинения. За децата ще е много по-добре да виждат как майка им/баща им дарява и получава любов, а не как родителите се държат като съквартиранти.

И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.

[kalpazanka]

И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.

Точно от същото се боя.

За 6 години връзка съм видяла и рутината, и битовизмите, и спонтанността. Като че ли всичко това е на приливи и отливи, познаваш човека и реакциите му до болка, понякога писва да сортираш цветно и бяло пране, защото той не го прави, но да се прибереш смазан, гладен и капнал в 17.50, а той да те изненада с предложение за кафе, хапване навън и кино... безценно! Така че- не позволявайте рутината /и безпаричието/ да победи. Може да не сте Рокфелеровци, но си доставяйте разни дребни удоволствия. Това внася и емоции, свежест в една връзка.