За любовта... и уважението!

[kalpazanka]

И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.

Точно от същото се боя.

За 6 години връзка съм видяла и рутината, и битовизмите, и спонтанността. Като че ли всичко това е на приливи и отливи, познаваш човека и реакциите му до болка, понякога писва да сортираш цветно и бяло пране, защото той не го прави, но да се прибереш смазан, гладен и капнал в 17.50, а той да те изненада с предложение за кафе, хапване навън и кино... безценно! Така че- не позволявайте рутината /и безпаричието/ да победи. Може да не сте Рокфелеровци, но си доставяйте разни дребни удоволствия. Това внася и емоции, свежест в една връзка.