За любовта... и уважението!

[ShtrudeL]

Скъпа, сега си мислиш само за т'ва какви са ти чувствата и към кой са насочени. И точно т'ва ти е работата да правиш като си на 20. Ама като станеш на повечко, като стигнем до "жината гладен, дицата и той" да видим тогава дали ще е така.

Ще е така, сигурна съм. Убедена съм повече от всичко.
И би ме подтискало ако отсрещната страна не изпитва същото...
И знам, че не говоря просто празни приказки. Колкото и да си летя в облаците, познавам себе си в реалността.

А и как стоят нещата: Вярвам, че мога да съм вечно влюбена (не просто първия месец), ако човека до мен също е. Когато спре да бъде, аз продължавам да съм, но в един момент се изморявам от пеперудите в корема, от вълнението (неща, които обичам!), неща, които ако не виждам в човечето до мен, убиват интереса ми...
Някак ми се случи...
Човека до мен се сети да се влюби отново, когато аз престанах в следствие на неговата незаинтересованост. А аз не мога да се влюбвам в един и същ човек втори път.
Хората трябва да поддържат магията си. Аз живея, за да обичам и да се радвам на човека до мен! Ако не го правя, защо съм с него?