Как се справятее?

[BrokenInnocence]

Разбираме се чудесно. Интересува се от съвременни неща, въпреки, че й е малко трудно да разбере и приеме някои неща.
Когато си отида на село, аз пък обичам да се връщам в нейното време, да случаш за преживяванията й, да й помагам с работата, да излизаме заедно. Когато тя дойде в града, обича да й показвам новите неща. Магазини, техники, да й обяснявам кое за какво служи.

И при мен и баба и дядо е същата ситуация (родителите на майка ми) с тази разлика, че те живеят с мен и майка ми. Отгледали са ме като малка, понеже майка ми през повечето време работеше и не беше вкъщи и може би защото толкова съм свикнала с тях си се разбираме супер. Като малка много се дразнех и се карах с баба ми понеже все се тревожеше къде съм, но сега вече изобщо за нищо не ми прави забележки. Сутрин най-много обичам двете с нея да си седнем докато си пия кафето и да си говорим, тя си ми разказва за нейния живот и как е било като е била млада, аз й разказвам някоя книга или нещо й обяснявам (последно обяснявах как слагам книги на Kindle ). Освен това да използвам случая да я похваля за това, че много добре приема пиърсинги и татуси, на нея първо й показах обеците си на пъпа и езика и тя "А, какво е това??" и аз "Обеца." и тя "А, добре, баби." Даже от нея са ми парите за новия татус, който ми предстои да си направя. От страна на баща ми също се разбирам с баба ми, но не са ни толкова близки отношенията, понеже я виждам много по-рядко, защото живее на село. А бе да са ми живи и здрави още дълго време всичките. И да вметна, че никога не съм можела да разбера хората, които не уважават бабите/дядовците си и възрастните хора като цяло. Колко малоумен трябва да си, за да крещиш и да се караш с хора от съвсем различно поколение, вместо да седнеш спокойно да им обясниш нещо. Нормално е някои неща да не приемат, при тях е било толкова различно... А ми е ужасно грозно като чуя някой да обижда възрастен човек.