За любовта... и уважението!

[xoxi]

Прекалено много възрастни ми казаха, че след години съвместен живот с някой, любовта и страстта си отиват и остава само уважението между партньорите. В началото го пропусках това покрай ушите си, но колкото по-често го чувам, толкова повече започвам да се плаша.
Какво би накарало една двойка, усетила какво е да обичаш, да си влюбен, да те обичат, да прекрати търсенето на тези усещания???
Срамно ли е човек да се разведе на 70 примерно? Има ли въобще хора, които имат смелостта да търсят любовта отново на тези години? Хубаво ли им е да живеят само с уважението към човека от другата страна на леглото?

[ShtrudeL]

от това се страхувам

[SisiStrange]

О, всяка възраст си има златните моменти. Може би спира да е страстно и бясно всичко между тях, но има (познавам) двойки на по 70-80 години, които изглеждат много щастливи от компанията си. Не мисля, че остава само уважението. Ако не са сбъркали при избора на партньор остава разбирателството, разговорите, шегите, спомените и въобще умението да си прекарват добре заедно, ако ще и пред телевизора да е. Мисля си, че на такава възраст, вече хората са си поизживяли романтиката и тези вълнения като цяло и мозъкът им е настроен вече на друга вълна.

[ledenakrasota]

Нещата са много по-сложни. Отвоно може да се говори за любов и хармонични отношения при някои двойки, но са на много по-високо ниво за разбиране. Просто ще ти е много трудно да се опиташ да го разбереш. Накрая или в моментите на изпитания, житейски трудности и прочие се вижда кое какво е. Тогава разбрах като по-малка за какво става въпрос само с наблюдение на отношенията между прабабите и прадядовците ми.

[ShtrudeL]

Искам и след 35 да се гушкам с човечето си, да се цункаме и да се държим за ръка, да спим гушнати и да правим същите неща, каквито и на 20 : (
Не съм видялО никой след тая възраст да го прави, толкова е тъжно : (

[SisiStrange]

Искам и след 35 да се гушкам с човечето си, да се цункаме и да се държим за ръка, да спим гушнати и да правим същите неща, каквито и на 20 : (
Не съм видялО никой след тая възраст да го прави, толкова е тъжно : (

Наистина ли не си? Аз познавам такива семейства. Учителката ми по рисуване беше такава. Тя и сега е де. С мъжа и само творят разни неща заедно, правят всякакви красоти и се гледат с такава любов, че ти става леко само като си наоколо. И като тръгне да му предлага разни неща с един такъв сладък тон, и си се смеят, абе... Дано и ние сме така един ден.

[ForzaFelipe]

Аз на дърти години ще съм плейбой :Д
Еми нормално е след известно време нещата да се променят и любовта се променя.Да си признаем,не са много хората който на 70 обичат партньора си както е било на 20 или 30...

[tuzaro]

аз не се притеснявам щото до 70 едва ли ще доживея, 50 години е нормална възраст

[unbreakabl3]

Аз не вярвах, че е възможно човек, когото обичаш, да ти омръзне... Но след тригодишна връзка осъзнах, че и това се случвало.. Много често мисля по тази тема напоследък. Майка ми също постоянно върви след мен и ми се кара, че съм си развалила връзката, какво съм си мислела аз, като съм се омъжела да не би да се разведа на втората година, защото ми омръзнало... В себе си тая надежда, че може би някъде на Земята има човек, който няма да ми омръзне и след 100 години.

[babity]

Кое пречи ли? 'Ми бая неща пречат. Рутината пречи, финансовите грижи, битовизмите, самолета вече е кацнал завинаги... като няма страст, когато стане сиво, кое да ще те накара да се държиш за ръце с дедито и да се млящите по улиците?

[fenkaaa]

Зависи от много неща според мен.Все още не съм стигнала до този период,за да коментирам.

[xoxi]

Аз най-възрастната влюбена двойка, която познавам е на 50-60.
Но се събраха и заживяха заедно едва преди няколко години. Преди това тя има развод, а той е вдовец. Сега са щастливи заедно, обичат се и се държат помежду си като влюбени тийнове.
И точно тези хора ме карат да се чудя, защо човек се предава в търсенето на любов? Децата, общия дом и всичко останало са само извинения. За децата ще е много по-добре да виждат как майка им/баща им дарява и получава любов, а не как родителите се държат като съквартиранти.

И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.

[kalpazanka]

И аз се плаша, че любовта ми ще изгасне някой ден. Но повече ме плаши мисълта, че ще се превърна в затворник в собствения си дом, че ще стоя с някой, просто защото ми е останало уважението към него.

Точно от същото се боя.

За 6 години връзка съм видяла и рутината, и битовизмите, и спонтанността. Като че ли всичко това е на приливи и отливи, познаваш човека и реакциите му до болка, понякога писва да сортираш цветно и бяло пране, защото той не го прави, но да се прибереш смазан, гладен и капнал в 17.50, а той да те изненада с предложение за кафе, хапване навън и кино... безценно! Така че- не позволявайте рутината /и безпаричието/ да победи. Може да не сте Рокфелеровци, но си доставяйте разни дребни удоволствия. Това внася и емоции, свежест в една връзка.

[heartshapedbox]

И мен много ме е страх от това.
Днес видях баба и дядо,хванати за ръчичка, и ми стана тоолкова мило.<3
Дано и ние с моето човече да сме така след много години.

[babity]

Не съм имала дълга връзка и вероятно нямам обективен поглед над нещата. Но предпочитам търпимостта и уважението пред тийнейджърските изпълнения. Може да забравя за рожденния ми ден, може да пропуска годишнините, може цял живот да крещя из нас, че все още си хвърля чорапите по пода, вместо в коша, който е на 2 метра от него, но да знам, че я има отговорността и уважението, от които толкова се притеснявате. Страстта е преходна и намирам за нормално да изтлее след някакво време. Съгласна съм да е така. Стабилните връзки стъпват на доверието и уважението. Другите неща винаги намират начин да изгаснат.

[SmilezZz]

Просто са поулегнали нещата, което в никакъв случай не означава, че любовта е изчезнала. Тръпката - о'кей, но любовта не изчезва току - така. Още повече, че от рутината, сивото ежедневие - убиват тази тръпка, която обаче трябва да се запали отново и да не се отказваме от нещо ново: излизане заедно (на разходка) , гледане на ТВ ако ще, просто нещо, което да направят двойката заедно.

[xoxi]

Стабилните връзки стъпват на доверието и уважението.

Да, но не и само на тях.
Доверие и уважение мога да имам към родителите си, приятелите си, съседите си дори... Но за една връзка трябва да има и онзи пламък, който различава интимния партньор от всички останали около нас.

[babity]

'Ма вярвай ми, че като дойде прекрасния момент с менопаузата и повече няма да искаш интимни партньори. Т'ва е преломен момент в живота на всяка жена и бич за всяка дъщеря, която има доброто намерение да поддържа някаква връзка с майка си. Отплеснах се... Не се опитвам да водя спор, нито да се налагам, макар отстрани да изглежда така.

[xoxi]

Защо да не искам? В много форуми съм чела, че жените продължават да правят секс дори в менопаузата, някои дори по повече.

[ADMIRALKA14]

от това се страхувам

+1

[SisiStrange]

Защо да не искам? В много форуми съм чела, че жените продължават да правят секс дори в менопаузата, някои дори по повече.

Аха, пък и любовта и тези по-интимни нежни чувства не се крепят изцяло на секса. Дори да не правите секс по 5 пъти на ден, този човек може все още да е най-привлекателния и сексапилен мъж за теб. По един определен начин отвъд външния вид и проблемите с простатата.

[ShtrudeL]

Някой като каже значии 'нещата са поулегнали'
Какво значи т'ва?!
Могат да са такива и ако се гушкаме и целуваме и си правим всичко нормално за една връзка.

[babity]

Може и да сте прави... Просто за мен любовта няма първостепенна роля. Въобще в живота ми имам предвид. Имам, разбира се, разни хормонално обусловени увлечения, но захаросаните розови идеи за т'ва как ще ми е много любовно на 70 или че някой, който е на 70 и е от 50 години с мен ще ми направи "тетрадка" (ако ме разбирате), са ми мноооого, мноооого чужди.

[notlike]

Зависи от хората дали наистина се обичат и допълват взаимно. Нормално е с годините хора да се променят, чувствата също. Това, че не обичаш по същия страстен начин, както в началото, също е нормално. Живеем в свят, в който прагматизма и щаденето на организма са си доста важни за нашия живот. Мога да го сравня (любимите сравнения) с огъня - единият е бърз, ярък, забелязва се отдалеч, но е от разпалки - свършва бързо. Другият е по-бавен - не толкова значим, но топлината остава за дълго. С годините хората започват да оценяват малките неща, започват да намират любовта по друг начин. Нормално е сексът да не е като на 20 завинаги, но не е само той. Един масаж, едно добре приготвено ястие, споделяне на хубавите моменти от общото минало, децата, красотата на живота - това поддържа огъня

[ShtrudeL]

абе остави ги тея на 70...

има хора, които над 30-35 не вървят гушнати, не се държат за ръка, не се целуват и не правят нищо, което правят двойките. Това е тъжно. Аз никога няма да се чувствам възрастна, дори да съм най-отговорния и здраво стъпил човек на света.