По дяволите! Ходили сте три години, а ти си го зарязала - без да говориш с него и да направиш опит да се оправят нещата. Възможно е от доста време насам да му е писнало и да се е държал нарочно така. Възможно е да те има за даденост и да очаква ти сама да го потърсиш и оправиш нещата. Или просто му е вече все тая за теб - така, че не си струва да хленчиш, да се самоубиваш и подобни. Млада си - през още колко такива разочарования ще минеш , не е истина. А ти само от това си решила вече да се самоубиваш. Както ти казаха малко по-горе: как инвалидите и тежко болните не се самоубиват, а ти дето си имаш всичко: и възможност, и здраве и всичко, си решила да се откажеш да видиш хубавото от живота.