Когато леля ми забременя, мъжът й много се надяваше бебето после да е момче. То и до последно се смяташе, че ще е такова, ама накрая се роди момиченце. Тогава чичо ми малко се разочарова, поне в началото.
Когато ги видях няколко месеца след това обаче нещата бяха коренно различни. Различни са и до днес - чичо ми просто обожава дъщеря си, връзката между нея и него е толкова силна, че на моменти се чудя дали не е по-голяма от тази между майката и дъщерята. Сега чакат второ дете и този път той се надява отново да е момиче.
В моето семейство е точно обратното - баща ми винаги е искал момче, съответно все още живее с разочарованието, че има две дъщери. Разбира се, не мога да коментирам такова нещо като емоционална връзка, защото така и не изградихме особена такава ( ), въпреки че аз винаги съм искала да прекарвам повече времето си с него.