Всеки родител има представа как трябва да изглежда животът на дете му, какво да бъде то, какво да работи... Когато се сблъскат с реалността, се получават едни търкания. Някои изпадат в едни истерии... Но децата са добре, самостоятелни са, навън, но родителят пак не е доволен.

Родителите ми не са имали проблеми с мен в пубертета. Винаги съм мислила първо за майка ми. Това се оказа голяма грешка. Станах на 18 и не знаех какво да правя с живота си, защото винаги първо е било важно мнението на мама. Сблъскаха се реалността и очакванията й. С много говорене прие моето мнение. Пораснахме взаимно. Днес се чувствам пълноценна личност.