Той е от друг град

[Ich]

Здравейте с:
Просто искам да споделя проблема си и да изслушам мнението ви
Запознаха ме с едно момче,но той не е от моя град :с Влюбена съм много в него ,а и той споделя чувствата ми. Води се че ходим ,но няма как да се виждаме : ( Понякога той идва до София ,но за малко и рядко ! Постоянно сме онлайн ,за да си пишем и говорим по скайп.Редовно говорим по телефона ! Постоянно мисля за него и ми се иска да е до мен. Може ли да чуя мнението ви ?
Благодаря за отделеното време и целувки

[kyon]

Аз имам връзка от разстояние и честно казано той е най хубавото нещо в живота ми. <3
Ако му имаш доверие и смяташ, че си заслужава защо не?

ПС. Освен това помисли дали ти си достатъчно силна да се държиш, когато ти се иска да го прегърнеш/целунеш и т.н., а не сте един до друг.

[Ich]

Точно това е най-големият проблем :с постоянно искам да е до мен ,а просто няма как . и се чувствам ужасно

[kyon]

На колко сте години?
Ако сте на 17-18+ не смятам, че ще е проблем, защото скоро ще имате възможност заедно да живеете, примерно.

[Ich]

ами по-малки сме ;о аз съм на 15,а той не 16

[DisappointedDreamer]

Няма да издържите. Това не е връзка. Само се затормозявате. Аз не бих ъх продължила да бъда с въпросния.

[lqlq_]

Да ти имам проблемите..

[DragonLady]

Колко километра ви делят, ако не е много лично?
Иначе и аз съм имала връзка от разстояние и знам какво ти е. За да оцелее връзката ви трябва да си имате безрезервно доверие и възможност ( финансова и не само ) да се виждате ставнително често. Успех!!!

[ShtrudeL]

Няма да издържите. Това не е връзка. Само се затормозявате. Аз не бих ъх продължила да бъда с въпросния.

ах каква предубеденост.

[DisappointedDreamer]

На 15 и 16 години са. Ако смяташ че ще изкарат до 18-19 годишна възраст заедно, когато ще завършат, ще запишат уни и ще живеят в една квартира заедно, жестоко се лъжеш.

[kyon]

Ами не е невъзможно.
С моя приятел се запознахме, когато бях на 14, на 15 вече бяхме заедно, а сега вече имаме планове до 1 година да живеем заедно.
Това по скоро е до какво си готов да дадеш, какво изпитваш и колко можеш да понесеш..

[sexy_for_you]

Аз не вярвам в любовта от разстояние. Единственият начин е преди това хората да са имали стабилна връзка, временно да са разделени от разстоянието и после отново да се съберат. Това, което имате, за мен не е връзка. Въобразявате си, че има нещо, но това няма как да просъществува, най-малкото, че ти се чувстваш гадно от това, в последствие ще дойде и недоверието, съмненията и всичко ще се разпадне. Не че съм песимистка, просто така виждам нещата. За сега се радвайте на това, което имате, но не възлагайте особени надежди. Живейте за мига, докато това ви прави щастливи! Може пък да ме опровергаете. Успех!

[ShtrudeL]

На 15 и 16 години са. Ако смяташ че ще изкарат до 18-19 годишна възраст заедно, когато ще завършат, ще запишат уни и ще живеят в една квартира заедно, жестоко се лъжеш.

Бях на 16, когато 'си хванах' първото ъъ гадже. Връзката ни продължи почти 4 години. И разбирай тогава съм била адски тъпа, неопитна и 25465 пъти по срамежлива и задръстена от сега. Не се бях целувала, нито срещала с момчета.
Колко хора са били толкова време с първото си гадже?
Следиш ли ми мисълта?

Би ли оставила човека, който обичаш, заради растоянието?! Сигурна съм, че ако отговора ти е 'да', то е защото не си била в подобна ситуация, а ако си била, явно не си обичала достатъчно.

Казвам всичко това въз основа на причините ви, за да се против нещо такова. А това:

"Точно това е най-големият проблем :с постоянно искам да е до мен ,а просто няма как . и се чувствам ужасно"

не е причина.

[DisappointedDreamer]

Това че той е първото и гадже въобще не ме бърка. Факта че ги делят десетки километри, и че те почти не се виждат (да не кажа въобще) говори много повече.

Евала ти за 4 годишната връзка. Разбрала си ме погрешно, обаче. Отлично знам че има хора, които на 15 години си хващат гадже, с което в последствие заживяват заедно, женят се и т.н. Но, пропускаш една огромна подробност - почти никой от въпросните хора не са били с човек, когото живее в друг град, с когото почти не се виждат и с когото е трябвало да разговарят по скайп и телефона в продължение на цели 4 години, преди наистина да могат да нарекат това, което имат връзка, т.е. преди да могат да заживеят заедно.

Да, бих го оставила. Защо? Защото знам че връзките от разстояние не са за човек като мен. А ако знам че чак след 4 години ще мога да се нанеса с него в някоя квартира, буквално щях да си тегля куршума.

[ShtrudeL]

Жалко

[DisappointedDreamer]

Не, не е жалко. Знам какво искам и знам какво не искам. И факта че никога не бих се затормозявала с връзка от разстояние в продължение на толкова много години преди наистина да мога да бъда с човека когото обичам, не е жалко. Дори напротив.
Така пропускам много излишни нерви и глупости.

[bloodyF]

Няма да издържите. Това не е връзка. Само се затормозявате. Аз не бих ъх продължила да бъда с въпросния.

глупости
винаги има начин и това си е връзка, независимо че сега сте далеч един от друг
приятелят ми е на 300 км от мен и си ни е добре и така
даже после като се виждаме,желанието е още по-голямо един за друг,отколкото ако бяхме заедно всеки ден

а пък относно чакането и желанието да живеете заедно
''4 години, ако трябва да чакам ще си тегля куршума''
е че ти колко искаш? 2 месеца и хоп, айде, местим се
независимо дали сме един до друг или разделени, не се знае как може да се завъртят нещата
аз бих чакала доста време преди да мисля за живеене заедно : )

[DisappointedDreamer]

Да, ама не сте на 15 и 16. Плюс това, аз казах че не виждам себе си в такава връзка. Ако вие се справяте - браво.

[Kavichki]

DisappointedDreamer - Това, че връзките от разстояние не са за теб (не ги одобряваш), не означава, че същото се отнася и за другите. Някои хора искат да обичат и да бъдат обичани, независимо от разстоянието...

[DisappointedDreamer]

Хубаво - няма лошо. Просто повечето такива връзки въобще не оцеляват. Пък вие си приказвайте...

е че ти колко искаш? 2 месеца и хоп, айде, местим се
независимо дали сме един до друг или разделени, не се знае как може да се завъртят нещата
аз бих чакала доста време преди да мисля за живеене заедно : )

Да, но не и 4 години. Поне не аз. Офф, казах го по-горе - връзка от разстояние не е за мен. А вие какво правите въобще не ме интересува. Бъдете си заедно, обичайте си се. Радвам се за вас и уважавам/възхищавам се на търпението ви. Такава връзка за мен, обаче, - не.

даже после като се виждаме,желанието е още по-голямо един за друг,отколкото ако бяхме заедно всеки ден

При вас може и така да е, при мен нещата стоят другояче. С всеки изминал ден бих се радвала все повече и повече на моето човече, независимо колко пъти и дни подред съм го виждала или не преди това.

[Зайче..]

съгласна съм с мненията на ShtrudeL
никога нищо не се знае.
според мен тези връзки са само за сериозни хора, които се обичат истински. с времето си проличава.
ама знам ли и аз, нямам опит в това.

[valdesbg]

Връзките от разстояние могат с мноооого фантазия да се нарекат връзки. Това първо, второ ако не сте се виждали под ягодите как имате връзка? По скайп не се брои, сменен статус в сураттефтера също.

Друго - ако двама човека се обичат и са от различни градове... ми единия си хваща куфарите и отива при другия в най-кратък срок, that simple. Другото е лиготия.

4 години са адски много време, ама наистина много. Да го играеш кон на празна ясла - смисъл никакъв. Два месеца са достатъчно време за да се преселиш в апартамент с някой.

[anonymous708973]

Ако ти си от София, а той живее в някакво малко градче/село на 10-20 км, за каква връзка от разстояние говорим?
Колко километра ви делят?

Иначе... изживейте си го, за да няма после "Какво щеше да стане, ако.."

[valdesbg]

Ъм... 10-20 км не са нищо. В повечето случаи са половин час с автобуса.. и лев-два-три на посока.

Уточни колко километра ви делят, щото като кажеш от друг град и аз лично си представям София Плевен примерно.

[mrazqkindergarten]

Половината разбирачи, които са твърдо против връзките от разстояние, естествено никога не са имали такава.Човек се учи най-вече от опита, затова аз те съветвам да пробвате заедно, за да видите дали ще се получи.. но само ако наистина държите един на друг, иначе е загуба на време.