.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 33

Hybrid View

  1. #1
    Цитирай Първоначално написано от Footbalgirl Виж мнението
    стига де, защо толкова лесно се предаваш на чувствата, бъди мъж! няма незаменими хора, ако си поставиш за цел да се забавляваш без да мислиш за нея постоянно сто процента ще я превъзмогнеш скоро, а според мен ти стоиш и се само съжаляваш, слушайки тъжни песни докато гледаш общи снимки... щом те е оставила значи не те е заслужавала въпреки всичко, което си правил за нея, знай, че някъде по света има по- чаровно момиче, което ще е готово на същото като теб- да ти даде всичко, за да бъдеш щастлив, мисли позитивно, спри да мислиш за нея, не казвам напълно да изтриеш спомена за тази любов, но... всеки е преживял един такъв неприятен момент, но въпреки това продължаваме напред и откриваме, че понякога не си заслужава да мислиш толкова дълго време за отминали неща, а да крачиш смело напред, за да откриеш нова любов! успех

    Така е, прав си изключително - Силни Думи !
    Благодаря ти все пак, ,)

  2. #2
    Идеално те разбирам в каква ситуация си изпаднал. Преди 8 години бях на твоето място. И аз опитах всичко и нищо не помогна, докато накрая не промених драстично живота си: преместих се в друг град, но и товане помогна за чувствата. Пиех всяка вечер, за да притъпя болката. Но никак не беше лесно. Запознавах се с различни момичета, но просто никоя от тях не беше ТЯ. Намерих обаче момиче приятелка (не гадже, а просто приятелка), с която можех да споделям всичко и малко по малко с времето нещата си дойдоха на мястото. Отне ми почти 3 години. Най-важното е да намериш човек, на който да можеш да споделиш чувствата си. За останалото е нужно само време. Дано при теб сане по-бързо отколкото при мен.

  3. #3
    Цитирай Първоначално написано от Proxima Виж мнението
    Идеално те разбирам в каква ситуация си изпаднал. Преди 8 години бях на твоето място. И аз опитах всичко и нищо не помогна, докато накрая не промених драстично живота си: преместих се в друг град, но и товане помогна за чувствата. Пиех всяка вечер, за да притъпя болката. Но никак не беше лесно. Запознавах се с различни момичета, но просто никоя от тях не беше ТЯ. Намерих обаче момиче приятелка (не гадже, а просто приятелка), с която можех да споделям всичко и малко по малко с времето нещата си дойдоха на мястото. Отне ми почти 3 години. Най-важното е да намериш човек, на който да можеш да споделиш чувствата си. За останалото е нужно само време. Дано при теб сане по-бързо отколкото при мен.
    Приятел разбирам, но мен точно от това ме е страх, 3 години са страшно много време. Страх ме е, страх ме е от времето. Защото при други хора който са изпадали във моята ситуация, живота им е много по драстично променен от моя. ,)

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си