Ти сама си си я избирала за най-добра приятелка. Предполагам винаги си знаела, че е такава, не разбирам защо сега се оплакваш. Щом в началото не си имала против и си я приела такава, кво ти пречи да продължаваш в същия дух ? Аз мойте приятели не искам да ме съжаляват, когато аз се самосъжалявам, а да ме разсейват, разсмиват или просто да ми се накарат, за да се осъзная, вместо да реват с мен.

Понякога и аз съм същата, казвам кофти неща, когато "не трябва", защото отсрещния е сдухан и все пак ми пука, просто не мога да се депресирам за депресиите на чуждите, колкото и добри приятели да сме.