Майка ми е много наивна. За жена на 40години според мен е прекалено да си толкова лекомислен, колкото е тя...на моменти. Ще ви кажа за какво става въпрос. Преди няколко дни, една нейна приятелка прибра едно коте... било е на косъм от смъртта...и сега го гледа и го лекува. Да, обаче, майка ми реши, че иска да го вземе. Нямам нищо против котето, аз обожавам котки и съм много привързана към тях, но това не е първия случай, в който майка ми от нищото решава, че иска да вземе въпросното животинче(като се взима в предвид, че преди това съм я умолявала за нов дом.любимец, щото котката ми умря, и тя не искаше). Преди няколко месеца...същата тая нейна приятелка прибра едно куче на 40дни. Майка отново реши, че иска да го вземе... а до сега не е искала куче(имам предвид от тези, които стават големи), щото живеем в апартамент. Добре че беше баща ми...та се отказа от кучето. Не ми харесва как й влияе тая жена. Тя не е виновна, че майка ми е толкова лекомислена, но наивността й ме изкарва извън релси.... Вчера влиза в моята стая и ми носи котката. Нищо против котето, но не го искам поради някаква причина и аз не знам точно каква...Жал ми е за него, голям сладур е...но...: ( само аз си знам колко съм привързана към котките, и наивността на майка ми ме изкарва извън кожата ми..Ако го бях намерила аз не знам дали щеше да се съгласи да си е наше. Преди няколко месеца и мин. година даже я умолявах за нов дом. любимец, но тя отказа и ми каза, че изисквали мн грижи и т.н. Иначе, ако бяхме навън и се бяхме натъкнали на въпросното коте, не знам дали щеше да се съгласи да го заведем на ветеринар или да го приберем...всъщност 50/50 е. И двете обожаваме животни, но всичко каквото има тая нейна приятелка и тя го харесва. Имам чувството, че й подражава. Преди няколко дни идва при мен с 24 каратова усмивка и ми вика "виж какво си е купила" и аз викам ем добре... И преди я беше страх от големи кучета, а сега им се радва(имам предвид тези около блока ни, само защото въпросната жена ги храни). Понеже ще заминава сега, и се налага за няколко дни да гледаме котето...и гледам, че майка ми даже му е взела храна. А жената щеше да даде храната, която му е купила...без да се налага майка ми да купува ( не, че ми се свиди, просто...в момента нямаме пари). И ако ние бяхме дали на някого нашият домашен любимец за няколко дни- силно се съмнявам да му купят храна.... Утре, ако прибере и мечка у тях...сигурно майка ми и нея ще поиска.
Опитвам се, чрез леки намеци, да я разубедя от котето...но не знам. Вие как бихте постъпили на мое място ??
Последно редактирано от _____dolly_____ : 07-03-2012 на 16:35