Мой роднина почина ,всички са зле,освен мен ..

[Athenewins]

Здравейте.Мой роднина почина.

Никога до сега не ми се е случвало да умре близък за мен човек.И не съм тъжен.Просто не съм.Имам чувството,че утре като се събудя ,той пак ще си е тук . Няколко пъти се сещам за спомени с него и си представям как го няма и се надявам да ми стане гадно,може би така трябва,но не..всъщност не ми става гадно.На всички около мен им е тъжно,а за мен живота продължава,гадно ми е,но просто това е.Единствено доказва,че живота е кратък и въпреки че до преди няколко месеца НИКОЙ не е очаквал да се случи такова нещо точно на него..Ами - случи се.Това доказва,че може да стане точно на тея дето си мислят ' това на мен няма да се случи ' . И просто продължавам и върша нещата дето правех и преди това и сега вече 1 седмица го няма и на всички продължава да им е гадно,а на мен не.Дори не мисля,че ми е тъжно.Не си го представям,просто сякаш това е някакъв сън и не може да е истина.

Това значи ли,че не съм го обичал ? Все пак,ако загубите близък човек,трябва да сте тъжни ,да ви е гадно .. нали така?На мен защо ми е ..безразлично дори..не знам .. въпреки че доста искам да се върне,но живота продължава..

[SuNsEt]

Ми и на мен ми е било така много пъти и после след няколко месеца вече се осъзнавам. Просто много млади хора искат да бъдат далеч от тези неща,някои от тях не ходят на гробища дори и когато трябва иии...така.
Нормално е като млад човек да не изпитваш това,което изпитват възрастните.Освен това те със сигурност са познавали човека от по-дълго и ...така. Не припкай от радост,просто се дръж нормално,бъди в помощ и подкрепа на близките ти и така.
Мир на праха му.

[Me4encety]

До колкото разбирам от поста ти мисля,че просто още не можеш да осъзнаеш,че него няма и няма да се върне повече.И аз съм била така когато почина баба ми.Повярваи ми скоро ще осъзнаеш какво се е случило и ако ти е бил много близък ще започнат сълзите и сополите.Съжелявам за човека който си загубил...

[xoxi]

Когато се случи нещо, което човек не е очаквал му трябва време за да го осъзнае наистина.

[In*The*Face]

Съболезнования.

Всеки приема смъртта по различен начин. Някои плачат истерично, други нареждат и се карат на Бог, трети се затварят всебе си, а четвърти, ами те просто знаят, че живота продължава. И не, това в никакъв случай не значи, че не си го обичал. Просто приемаш нещата по друг начин. Баба ми почина преди вече не знам колко години, а аз като чели все още не съм осъзнала това. Не плаках. И сега като го пиша пак не ми е мъчно. ОБичам я и знам, че е на друго място. Мисълта ми е, че ако се замислиш реално, когато човек си отиде, хората плачат егоистично. Те не плачат за него, а за себе си. Защото на мен ще ми е мъчно, аз как ще живея сега, защо на мен ми се случи това нещастие. Общо взето всеки плаче заради собтсвената си загуба и болка. Така че, това че не се чувстваш зле, не те прави лош човек.

[Challenger]

Разбира се, че не значи, че не си обичал въпросния роднина. Както казаха преди мен, всеки преживява загубата по различен начин. На мен ми беше много мъчно, когато почина много близък за мен човек, но не съм плакала, което беше странно.

[tjgirl]

Много съжалявам ... (
Нормално е в началото като ти кажат да се чувстваш така. Това е докато го осъзнаеш - не знаеш как да реагираш, връщаш се назад и очакваш да ти стане тъжно, а няма нищо подобно. Ще видиш, че като ти поолегне ще осъзнаееш всичко, което се е случило.

[aks13v]

И аз съм така. Изгубих прекалено много близки и важни за мен хора. НО какво мога да направя, тях вече ги няма. Гадно ми, дори може би плача, но не пред хората. Но не чувствам тъга, просто, защото осъзнавам, че станалото станало и няма какво да направя по въпроса. Всичко продължава и вчера няма да се върне.

[Dreamer...]

Не се притеснявай. И аз бях така когато дядо ми почина, а още по-лошо беше, че после почина и другия ми дядо и баба ми. Истината е, че колкото по-близък ти е човека толкова по-нереална ти изглежда смърта му. Сигурна съм, че след 1-2 седмици ще се осъзнаеш и ще започнеш да тъжиш за него/нея. Просто в момента си като в шок ..

[SunnyBlue]

Баба ми почина преди 2 години и тва беше първият наистина близък човек за мен който е починал. И аз бях така. Просто не можех да осъзная че я няма, а и не живея в България и нямаше как да се върна посредата на учебната година. Нито ми беше тъжно нито дори малко гадно. Не можех да осъзная наистина загубата дори не можех да си представя че я няма. Когато се върнах лятото и влязах в къщата очаквах да ме посрещне да направи пак от онези семейни вечери. Но нея я нямаше всичко беше в прах и тогава ... Welcome to the real world.
Просто когато очакваш че той ще е там и осъзнаеш че никога пак няма да бъде ще осъзнаеш загубата.

И моите съболезнования .

[anonymousx]

Дядо ми почина преди 3 години. Аз бях по същия начин, просто се насилих да заплача. Аз също си мислих, че той все още си е тука и че е жив. Просто не можех да осъзная, че го няма. Месец след това като, че ли се осъзнах и ми домъчня за него. :/

[SmilezZz]

В никакъв случай не означава, че не си го обичал. Хората са различни и начина им за възприемане на смъртта също е различно. Аз също съм била в подобна ситуация - просто не ми идеше да заплача. Вярно, гадно ми беше, но имах чувството, че това просто е някакъв кошмар и ще се събудя, и все още е така. Просто явно не мога или не искам да приема мисълта, че те изчезват завинаги. И са някъде другаде, на по - добро място и ни гледат отгоре.

[ccdesigns]

И аз бях така... Както не ми се беше случвало до сега, 2ма починаха за 1 седмица :X Тъжно ми беше, но не плаках, някакси не можех да приема, че ги няма и двамата. И след това, като го приех пак не се разплаках, докато всички останали плакаха. Не знам, аз просто го приемам като нещо напълно нормално и не виждам смисъл да тъжим за подобно нещо.

[Chacho]

Мен това ме гризеше няколко години. Просто всеки го приема по различен начин.

[bitch_from_hell698]

О,познато ми е..

Много хора от рода ми са починали,всички плакаха,бяха обсебени от това че роднините им ги няма години наред..не разбирам какво толкова е че някой е отишъл на друго място..просто го няма и точка.Животът продължава.

[kircho940]

Спомням си, когато баба ми почина. Тогава заплаках само един път. През останалото време не ми беше толкова тъжно. Не знам на какво се дължи това. Тогава ми казаха, че просто е заспала, но няма нищо, че бях на 7 години аз знаех, че е починала и повече никога няма да се върне... Аз иначе много я обичах. Винаги ходех при нея, готвеше ми какво ли не, водеше ме къде ли не...

Сега ако се случи някой близък да почине имам чувството, че няма да го преживея... Наскоро почина бащата на един мой съученик и няколко дни се чувствах повече от ужасно... Започнах да се замислям, че някой ден и на мен ще ми се наложи да науча, че някой много близък човек е починал. Това винаги се случва рано или късно, но нека да е възможно най-късно...

[sweetycherry33]

ААААААААААААААААААААААААА ААААААААААААаа като четох тази тема .... ;((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((( ((((((((((