Историята ти ми напомня за една позната, която се чувстваше самотна и тогава си беше решила да си вземе куче. Вече си има домашен любимец от 5 години. Тогава наистина гледаше по различен начин на нещата. Обръщаше внимание и беше поела сериозна отговорност към това куче. Та, така , де. След време този период отмина. Тя се записа на курс по рисуване, запозна се с нови хора и се сприятели с доста. Но никога не остави кучето си. Не знам дали ми следваш логиката, де. Иначе ако имаш нужда да споделиш или просто ти се говори с някой: драсни едно лично съобщение и ще помогна, с каквото мога.