Здравейте Пиша ви тук, защото просто нямам към кого да се обърна.
Аз съм момиче на 16 години и имам приятел от 6 месеца. Той е първият ми сериозен приятел и с него се обичаме искрено. Обичаме да се скитаме някъде сами, да не сме сред много големи тълпи от хора, обичаме спокойствието. С него се чувствам себе си, спокойна съм и наистина го обичам. Имам му огромно доверие. Родителите ми също са страхотни хора. С тях си споделям всичко, но абсолютно всичко. С тях имам малко по-различна връзка от тази на другите семейства. Години наред сме си говорили, че трябва да започна да водя полов живот, когато сама усетя, че съм готова и когато отрия човека, който ще подходи нежно и внимателно с мен. Преди 2-3 месеца проведохме разговор, че с моя приятел все още е твърде рано да правим секс, защото сме още малки и т.н. Аз бях съгласна тогава, но... сега е различно. С него напоследък станахме по-интимни, по-страстни... И така... и двамата вече знаем, че сме готови за секс и че го искаме. Само че проблемът е, че ме е страх на кажа на родителите ми. А не мога да не им кажа, защото майка ми ми е козметик и ще разбере. А и няма смисъл да я лъжа, защото тя е детектор на лъжата, хаха. Просто... казвали са ми, че това би ги разочаровало и че по този начин бих ги предала. Но... често казано, когато дойдат тези по-специални моменти и желанието е толкова силно. Единственото, което ме спира (а спира и него съответно) е, че не искам да загубя връзката си с родителите ми. Защото не искам. Но в края на краищата, щом съм готова, защо да не го направя? Сигурна съм, че всичко ще бъде прекрасно и че ще бъде незабравимо. Е, какво да правя? Моля ви се, пишете коментари, изразявайте мненията си. Те са важни за мен. Благодаря ви предварително

P.S. Забравих да спомена, че родителите ми много го харесват и много се радват за нас. Вечеряли сме заедно (аз, приятелят ми и родителите ми), както и аз съм вечеряла с неговото семейство. Те също ме харесват.