Харесвам я, но тя си има гадже

[az_ti]

Така. Ето я и моята може би често срещана история, но това не променя сериозността и.


Имам си най-добра приятелка, която постоянно ми повтаря точно това, че съм и най-добър приятел, НО точно това аз не мога да и бъда. Дори не мога да и бъда приятел. Явно се досетихте, че изпитвам нещо по-силно дори от приятелство към нея. В началото не бяхме толкова близки, казвах си какво пък, нека си говорим, излизаме и т. н. Тя беше инициатора в началото. Но ето го и проблемът с времето си станахме много близки и усещах че почвам да изпитва много силни чувства към нея, чувства които не се изпитват към приятел. Опитах се да ги подтисна, да забравя и за известно време успях, но това не продължи дълго. Дойде моментът в който нямаше как да я погледна и да не я искам. Проблемът не е това, а по-скоро че тя си има приятел и то не от скоро. Излизаме, прегръщаме се, близки сме си много, споделяме си. Но не мисля, че съм попаднал във френд зоната.

Тя постоянно ми прави намеци, държи се с мен като повече от приятел (не сме правили нищо от това което си мислите). Не знам, може би съм прекалено моралист и не приемам намеците и като чиста монета. Може би си казвам "С какво е заслужил приятеля и това, което може да му причини". Но от друга страна ако тя беше доволна от него и всичко беше 6 нямаше да търси друго момче за утеха и близост. Питала ме е въпроси от рода на дали имам сексуално привличане към нея и т. н., но донякъде на майтап, но нали знаете "Дай с майтапа да си кажем истината".
Опитах да се отдалеча от нея, да не и пиша да не я търся. Мислех, че това беше решение, но отново временно. Тя не спря да ме търси, въпреки, че аз спрях да търся нея. И сега отново се виждаме. НО НЕ МОГА ДА ПРОДЪЛЖА ТАКА!
Ако някой от вас си е направил трудът да прочете тоя роман ще съм благодарен на помощта ви, защото съм крайно объркан.