Аз мисля за себе си. Имам си и цели, и мечти, и неща, които постигам всеки един нов ден. Тук съм описала само една история. Не съм казала, че нямам никакви цели в живота.

Знам, че не мога да получавам всичко, което искам. Ама не мога да си наложа ей така да спра изведнъж да изпитвам каквито и да е било чувства към опрееления човек. Не мисля, че думите ми могат да се характеризират като хленчене. Да, може би са историята ми е прекалено глуповата за някои, но в никакъв случай не мисля, че съм "дете, което хленчи, когато не получава това, което иска. "

Въпреки че чувствата ми не са се променили от дълго време, не стоя на едно място. Както казах - имало е и други момчета. Знам, че трябва да се опитам да направя място и за друг, освен за него. Но просто не се е получавало. Или не сме били един за друг, или чувствата са изчезвали. Но към него те просто стоят от години.. Не мога да го променя, колкото и да опитвам.