Е,то не е задължително да си някакъв дебелак или "да умаш нужда от упражнения",за да започнеш да тренираш.
Овен това,както някой по-нагоре спомена по залите не цари чак такава жега,каквато е навън...не е такава мъка,както го описваш.
Но виж,непрестанното вглеждане в собственото ти тяло,натрапчивата нужда да изгладиш разни въображаеми недостатъци,жаждата за съвършенство(която,бтв няма да те остави,ако се поддадеш и й се "вържеш"),която не носи удовлетворение от резултата,какъвто и да е той не води до нищо добро...

Храни се здравословно(тва май не биваше да го пиша,щото дефиницията е много размита...нвм),живей активно,старай се да се чувстваш добре и си свиркай!
Ако пък имаш някакви спортни цели,щракни се в цял ръст,пообразовай се,поразпитай опитните(и най-вече умеещите да обясняват) фитнесджии в града и след месец-два,да речем направи сравнение със снимката.Ако всичко е точно,няма как да се чувстваш зле в кожата си-все пак прогресът си е прогрес и радва душата и очото,особено ако знаеш,че си се потил за него. хДД

*ама и се отплеснах...