Ами какво да ви кажа - аз намерих много добродетели у него и когато си пишем и той ми обръща внимание, на улицата като ми каза "здрасти" и аз седях и го гледах тъпо и се хилех се почувствах много неловко. По скайпа си пишем така, сякаш се познаваме от дълго време, като приятели, но като го видя нещо ми става, като че зациклям. От всичко най - много ми се иска да си разговаряме поне веднъж, така че да не се притеснявам. В повечето случаи притеснението ми идва от странични лица, но ако съм само с него мисля че няма да е така. Аз харесвам всичко у него - От разстоянието, което има между зъбите и щръкналите уши до чертите на характера. Мои приятелки ми казват, че съм била луда да го харесвам и какво съм му намирала, но честно казано за мен той е съвсем нормален, хубав човек, а и да е такъв какъвто ми го описват според техните виждания, мен не ме интересува аз просто не искам да се влияя от чуждо мнение. ЕДИНСТВЕНОТО което ми спира да го поканя е реакцията му, защото си мисля че не ме харесва, а нямам представа дали е така. Между другото след по - малко от седмица имам рожден ден и се чудя дали да не го поканя точно тогава, за до го черпя.