Когато не могат да ни опознаят..

[kyon]

Седя и си мисля как може понякога хора, които са били до теб с години да не те познават..
Как може да покажеш на един човек например как виждаш светът, да погледне през твоите очи и така нататък..

[SisiStrange]

С много разговори, със споделяне на тайни. Независимо от всичко един човек никога не може да те опознае напълно без значение какво правиш и колко откровен си с него. Може да види света през твоите очи, но ще го осмисли, пречупен през своята призма.

[bloodyF]

ми има такива хора
съученици, учители, далечни роднини..
сближаваш се с него,ставате приятели
толкова

[xoxi]

Ако пазиш емоциите си само за себе си, нормално е хората да не познават истинското ти Аз.
Можеш да покажеш на човек как виждаш света, но за мен е невъзможно да накараш някой да погледне през твоите очи. Невъзможно е и ти да погледнеш през очите на някой друг.
Всички сме преживели различни неща, радвали сме се на различни моменти, били сме тъжни на други, запознавали сме се с различни хора, които са оказвали все различно влияние върху нас. Колкото повече споделяме и преживяваме с друго човешко същество, толкова по-близки си ставаме. Няма значение дали се познаваме от 1 ден или 1 година.
Ако например ти си с човек, който не чувстваш толкова близък, предполагам няма да му споделяш всичко за себе си, както няма да очакваш и той да го прави. При такова положение 1 година ще ви е малко, за да разберете що за човек е другия.
Ако пък си с някой, който чувстваш близък и с който можеш да говориш за личните си преживявания и емоции, то тогава и 1 седмица ще ви е достатъчна да добиете представа един за друг.

[PyCoKoCkA93]

Хората се различават от животните по едно нещо...(не,не са разговорите-и животните общуват помежду си,и то даже по-добре,отколкото хората) -възможностите.Ако искаш такъв човек до себе си,дай му ВЪЗМОЖНОСТТА да те опознае...КАЧЕСТВЕНО!!!

[kyon]

Просто всички в моя окръг забелязвам, че все мислят за нещо лошо, говорят за нещо лошо, а не се наслаждават от малките неща на живота. Искам да им помогна и си мислех за това да им покажа света през моите очи, което явно се оказва невъзможно. С думи не ми се получава.. Явно нямам талант с говоренето.
Гадно е.

[SisiStrange]

Бива те с говоренето, просто не можеш да промениш нечия настройка за света. Ако човек е решил да е черноглед, каквото и да му кажеш и да му покажеш, няма да го накара дори да се замисли.

[anonymous708973]

Оф, отдавна съм спряла да се учудвам на това.
Най-смешното е, че има учители, които (според мен) имат по-вярна представа за мен от родителите ми, а ме виждат 2 пъти седмично.

[Hilary_]

Просто всички в моя окръг забелязвам, че все мислят за нещо лошо, говорят за нещо лошо, а не се наслаждават от малките неща на живота.

Аз също се вписвам в графа "скептици" и за мен щастието е много краткотрайно и преходно понятие.
Не знам на колко си, но всеки човек преживява една, две или повече трагедии в живота си. (друг е въпроса кой какво разбира под трагедия де .. ) и съоптветно биха го накарали да стане по - предпазлив относно радостта. Като добавим разочарованията, които са в пъти повече от хубавите моменти .. няма как да се радваш на розичките в някой парк. (примерно)
Хубаво е, че имаш положителна нагласа, но тя си е лично твоя и надали ще успееш да "заразиш" някой с нея.
Има си и хора, които просто не виждат по далече от носа си и за тях тяхната гледна точка е единствена.
Според мен е безмислено да се мъчиш да променяш вижданията/ нагласата на някой.

Седя и си мисля как може понякога хора, които са били до теб с години да не те познават..

В такъв случай всичко опира до споделяне на емоции, преживявания, дълги разговори .. и все пак никой не може да те опознае напълно така, както ти се познаваш, а и според мен не е нужно .. винаги трябва да запазиш малка част само за себе си.

[Sh@d0w]

Седя и си мисля как може понякога хора, които са били до теб с години да не те познават..

Зависи колко "близо" са били до теб, през това време. Ако са били от типа познати-приятели нормално. Ако пък са били от другия тип, душевен отдушник и още не "те познават", лошо..

Как може да покажеш на един човек например как виждаш светът, да погледне през твоите очи и така нататък..

Когато имате общи преживявания, теми, споделяте еднакви възгледи и си говорите много. Ако позволиш на човека да погледне в теб (надявам се знаеш какво имам в предвид) и той ще направи същото.

[SisiStrange]

Аз също се вписвам в графа "скептици" и за мен щастието е много краткотрайно и преходно понятие.
Не знам на колко си, но всеки човек преживява една, две или повече трагедии в живота си. (друг е въпроса кой какво разбира под трагедия де .. ) и съоптветно биха го накарали да стане по - предпазлив относно радостта. Като добавим разочарованията, които са в пъти повече от хубавите моменти .. няма как да се радваш на розичките в някой парк. (примерно)
Хубаво е, че имаш положителна нагласа, но тя си е лично твоя и надали ще успееш да "заразиш" някой с нея.
Има си и хора, които просто не виждат по далече от носа си и за тях тяхната гледна точка е единствена.
Според мен е безмислено да се мъчиш да променяш вижданията/ нагласата на някой.

Ако през цялото време седиш и се притесняваш за нероден Петко, защото Слави се е родил някога си (не се заяждам, и на мен ми се случва) ще си изкараш живота доста тягостно. Животът е прекалено кратък. Радвай му се, доколкото е възможно. За да можеш да преживееш невероятно тежките моменти, трябва от преди това да си се заредила със сила, с хубави неща.

[jghgh]

Просто всички в моя окръг забелязвам, че все мислят за нещо лошо, говорят за нещо лошо, а не се наслаждават от малките неща на живота. Искам да им помогна и си мислех за това да им покажа света през моите очи, което явно се оказва невъзможно. С думи не ми се получава.. Явно нямам талант с говоренето.
Гадно е.

Един негативист сам трябва да осъзнае, че философията му за живота "не е оферта".
Сериозно, не се занимавай с такива хора .. енергийни вампири & so on.
Божеее, мразя мрънкалата и сдуханите хора. Верно и аз съм една депресия досадна, но колкото и да е странно и противоречиво в мен има мн. оптимизъм, желание за живот и т.н.
А има някои хора дето посмъртно не можеш да ги накараш да се усмихнат. Трудно им е да се израдват дори на слънцето, птичките, и т.н.
А светът ни е дал достатъчно причини за малки радости и удоволствия, които да стоплят сърцето ни. Сми, за да не ни е всичко черно.
Ако някой ще каже нещо, да, лесно е на приказки. И аз като се депресна всичко ми става черно, но добре де, почти. Не може да отхвърляш всяка радост, ще се погубиш. Трябва да си имаш надеждата, да се радваш на малките сладички неща.
Не знам, старият ми клас бяха мн зле. Просто не разбирам такива хора. Рано сутрин не отговарят на поздрава "Добро утро" или мънкат как съм можела да поздравявам и т.н. Сиг. и хората от входа в който живеят не поздравяват. Не разбирам такива хора с никакво желание за живот.


Хилъри_ , трагедии, трагедии, колко да са трагедии. Не е ли именно разковничето на щастието да се бориш въпреки трагедиите, не да оставяш живота да те смачка и да те направи тъжен и предпазлив. Никога не трябва да позволяваме на живота да ни вкарва в миша дупка и да ни промени, и ние да станем с негативно отношение, и страхливи да изпитаме радост. Майната му, когато е скапан, и евала му, когато е хубав! При всички положения трябва да се борим. А и .. хората са като феникси, нали?

[Hilary_]

Ако през цялото време седиш и се притесняваш за нероден Петко, защото Слави се е родил някога си (не се заяждам, и на мен ми се случва) ще си изкараш живота доста тягостно. Животът е прекалено кратък. Радвай му се, доколкото е възможно. За да можеш да преживееш невероятно тежките моменти, трябва от преди това да си се заредила със сила, с хубави неща.

Сиси, не се притеснявам за нестаналото, а по - скоро игнорирам случващото се. Така се научих и за момента се чувствам по - добре. А и за да избегна разочарованията от чаканите хубави моменти се научих сама да си ги правя (звучи глупаво, но аз знам най - добре кое ме прави щастлива) и спрях да изпитвам нужда сульо да се сети, за подарък на рождения ми ден .. съответно - няма разочарования. Малко хора биха ме разбрали. (:

[Blab]

//писах в темата и мнението ми изчезна. когато реша, ще едитна.

[anonymous708973]

Сериозно, не се занимавай с такива хора .. енергийни вампири & so on.

Много точно казано!
Имах вземане-даване преди с едно момче... адския песимист. Всеки пък, когато си пишехме, бяха едни излияния... колко е нещастен, колко е влюбен в една съученичка, а тя не му обръща внимание, колко му било тъпо... Е, в момента, в който усетих колко негативно ми влияе, се отдръпнах. После осъзнах, че съм била много права, защото освен всичко беше и страшно злобен.

[SmilezZz]

Всичко си зависи от споделянията: мигове, тайни или просто нещо, което те е вълнувало за момента. И най - важното е да допуснеш хората да те опознаят. Но в никакъв случай не си мисли, че можеш да се опиташ да погледнеш през очите на другите - 100% ще го промениш, дори и несъзнателно, поради простата причина, че не ти си изживял това, което и другите.

[SisiStrange]

^ Допреди 10 мин не бях забелязала за какво говорят другите, ама сега попаднах на няколко поред твои мнения. Наистина, защо преразказваш чужди мисли всеки път?

[LadyDi]

Хората се различават от животните по едно нещо...(не,не са разговорите-и животните общуват помежду си,и то даже по-добре,отколкото хората) -възможностите.Ако искаш такъв човек до себе си,дай му ВЪЗМОЖНОСТТА да те опознае...КАЧЕСТВЕНО!!!

Не съм сигурна, че точно това е разликата между хората и животните...

[AnzaRe]

Разликата?
Хората могат да говорят,животните не.
Иначе сме лика прилика с тях.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Възможно е и то до голяма степен да не те познават хора, които считаш за по-близки така да се каже. Честно казано, за да те разбере един човек би трябвало да му имаш огромно доверие и да си му споделял много ( както и той ) , но не винаги е достатъчно. Аз съм си по-предпазлив човек, трудно се доверявам като цяло, но ако допусна някого да ме опознае достатъчно, значи ме е спечелил по някакъв начин. Поради горните причини имам почти постоянното усещане, че не ме разбират, но явно и хората около мен не заслужават да им гласувам такова доверие и т.н. Иначе се сещам за една мъдра мисъл на Хегел по темата: "Само един човек ме разбра - а всъщност и той не ме разбираше!"

[Rolisten]

Хилъри_ , трагедии, трагедии, колко да са трагедии. Не е ли именно разковничето на щастието да се бориш въпреки трагедиите, не да оставяш живота да те смачка и да те направи тъжен и предпазлив. Никога не трябва да позволяваме на живота да ни вкарва в миша дупка и да ни промени, и ние да станем с негативно отношение, и страхливи да изпитаме радост. Майната му, когато е скапан, и евала му, когато е хубав! При всички положения трябва да се борим. А и .. хората са като феникси, нали?

Хубаво мнение, даже ми оправи sad-a малко

[Amore-Mio*]

Когато позволиш на един човек да те опознае - той ще го направи, независимо дали е съзнателно или не. Но всичко основно си опира до споделянето на тайни и моменти. Или просто преживявания, които са ви направили впечатление и винаги ще ги помните.