Когато не могат да ни опознаят..

[Hilary_]

Просто всички в моя окръг забелязвам, че все мислят за нещо лошо, говорят за нещо лошо, а не се наслаждават от малките неща на живота.

Аз също се вписвам в графа "скептици" и за мен щастието е много краткотрайно и преходно понятие.
Не знам на колко си, но всеки човек преживява една, две или повече трагедии в живота си. (друг е въпроса кой какво разбира под трагедия де .. ) и съоптветно биха го накарали да стане по - предпазлив относно радостта. Като добавим разочарованията, които са в пъти повече от хубавите моменти .. няма как да се радваш на розичките в някой парк. (примерно)
Хубаво е, че имаш положителна нагласа, но тя си е лично твоя и надали ще успееш да "заразиш" някой с нея.
Има си и хора, които просто не виждат по далече от носа си и за тях тяхната гледна точка е единствена.
Според мен е безмислено да се мъчиш да променяш вижданията/ нагласата на някой.

Седя и си мисля как може понякога хора, които са били до теб с години да не те познават..

В такъв случай всичко опира до споделяне на емоции, преживявания, дълги разговори .. и все пак никой не може да те опознае напълно така, както ти се познаваш, а и според мен не е нужно .. винаги трябва да запазиш малка част само за себе си.