Когато не могат да ни опознаят..

[jghgh]

Просто всички в моя окръг забелязвам, че все мислят за нещо лошо, говорят за нещо лошо, а не се наслаждават от малките неща на живота. Искам да им помогна и си мислех за това да им покажа света през моите очи, което явно се оказва невъзможно. С думи не ми се получава.. Явно нямам талант с говоренето.
Гадно е.

Един негативист сам трябва да осъзнае, че философията му за живота "не е оферта".
Сериозно, не се занимавай с такива хора .. енергийни вампири & so on.
Божеее, мразя мрънкалата и сдуханите хора. Верно и аз съм една депресия досадна, но колкото и да е странно и противоречиво в мен има мн. оптимизъм, желание за живот и т.н.
А има някои хора дето посмъртно не можеш да ги накараш да се усмихнат. Трудно им е да се израдват дори на слънцето, птичките, и т.н.
А светът ни е дал достатъчно причини за малки радости и удоволствия, които да стоплят сърцето ни. Сми, за да не ни е всичко черно.
Ако някой ще каже нещо, да, лесно е на приказки. И аз като се депресна всичко ми става черно, но добре де, почти. Не може да отхвърляш всяка радост, ще се погубиш. Трябва да си имаш надеждата, да се радваш на малките сладички неща.
Не знам, старият ми клас бяха мн зле. Просто не разбирам такива хора. Рано сутрин не отговарят на поздрава "Добро утро" или мънкат как съм можела да поздравявам и т.н. Сиг. и хората от входа в който живеят не поздравяват. Не разбирам такива хора с никакво желание за живот.


Хилъри_ , трагедии, трагедии, колко да са трагедии. Не е ли именно разковничето на щастието да се бориш въпреки трагедиите, не да оставяш живота да те смачка и да те направи тъжен и предпазлив. Никога не трябва да позволяваме на живота да ни вкарва в миша дупка и да ни промени, и ние да станем с негативно отношение, и страхливи да изпитаме радост. Майната му, когато е скапан, и евала му, когато е хубав! При всички положения трябва да се борим. А и .. хората са като феникси, нали?