Според мен просто трябва да го забравиш. Дори и да е много тежко, трудно и болезнено, не може да живееш винаги с мисълта "Ами ако..."
И сама можеш да видиш, че всеки път, когато се събирате, едва ли не единственото нещо, което ви държи заедно е единият секс, който без любов си е просто... безразборно преспиване...
Не можеш да му позволяваш вечно да се връща при теб! Сигурно ще има моменти, в които ще си спомняш за хубавите моменти и тогава не обръщаш внимание на лошите и си казваш "Голяма работа, те са нищо в сравнение с това, което ме накара да изпитам..." Но защо един ден не си припомниш всички онези мигове, в които те е злепоставял, наранявал те е, защо не си ги припомниш с всички детайли, точно както правиш и с хубавите моменти?
Тогава сама ще разбереш, че той не те заслужава и единствено те използва едва ли не, за да не се чувства толкова самотен.
Добре си започнала като не ходиш по местата на които можеш да го срещнеш. Блокирай го и ти, опитай се да го заличиш с всичко възможно. Гледай да си винаги заета с нещо, за да не мислиш за него и с времето спомена ще започне да избледнява.
Никой не е казал, че е лесно, но не е и невъзможно...
Когато миналото ти почука на вратата, ти я тръшни под носа му и целуни бъдещето!
Дори и да си припомняш колко ти е било хубаво с него, спомни си и какво ти е строил и му кажи "Майната ти!" и си продължи живота! Не можеш вечно да живееш в сенките на миналото главно заради него..