Преди малко бях с него.Обикновено на ден се виждаме за около 20-30 мин./просто се налага да е така/. И отидох ...той дойде,седна,питаше ме к'во правя,к'во става с мен,съответно и аз го питах и до там.След тва той ми каза: Мило аз ще влизам щото.../каза ми причината/ и след тва веднага ще си тръгвам. И аз-втрещена.просто казах добре и това е .Целуна ме и тръгна.Имам чувството,че ме отбягва ли,не знам вече.И на всичкото отгоре само ми мълчи.Аз не мога така.След като не ми дава възможност да го питам очи в очи,мисля още тази вечер да му пиша и да се разберем,щом не може да ми каже каквото има да ми казва в очите...Ще го питам направо ... не мога вече .. и това не е само днес.. предишните дни,в които успяхме да се видим пак беше така..Уф много ми е нервно.Мразя този тип хора :@ Да не могат да си кажат каквото имат в очите :@ .. Според Вас правилно ли постъпвам? /искам странично мнение/