Много гладен турист налита в закусвалня. Сяда на първото свободно място, което намира. Сервитьорът идва.
- Какво ще желаете, господине?
- Една супа, ама бързо, че умирам от глад - казал туристът.
Минава половин час. Супата я няма. Човекът се превива от глад. В този момент забелязва възрастен човек с паркинсон, четящ вестник на съседната маса, а пред него стои малка купичка с някаква чорба. Прегладнелият си казва:
- Този е стар, чете вестник и едва ли ще ме усети.
За всеки случай прошепва: "дядо, дядооо" - но старецът си седи все така безмълвно.
Преброява човекът до три и в отчаяние бързо се пресяга, взима купичката от пред дядката и започва гладно да гребе. Изяжда я за около две минути. След последната лъжица чорба, туристът вижда на дъното на купичката едно малко, черно гребенче, напластено с пърхот, мазнина, въшки, кир, малко люспи от краста, засъхнало бяло течение, три набодени хлебарки и сериозно количество косми. Веднага изповръща всичко, което е изял обратно в чинията. В това време старецът от съседната маса сваля вестника и пита, треперейки:
- Момче, и ти ли стигна до гребенчето?