Дали да се откажа?

[stoly]

Здравейте,

Няма да ви казвам името си, предпочитам да остана анонимен. Историята ми сигурно ви е до болка позната, но като всяка такава история си е уникална. You wanna know my story? - this is my story.

Разбира се, всичко започва с момиче. С нея бяхме съученици преди 5 години и тя проявяваше много интерес към мен, но тогава предпочитах лесните жени и еднократните свалки. Не съм я отблъсквал, но и не съм настъпвал. Сменихме училищата, разделихме се и всеки пое по своя си път.

... Но винаги имаше дни в които се сещах за нея. С желание. Но просто отминаваха. С леки изключения, когато събирах достатъчно смелост, за да я заговоря- зная къде и кога мога да я видя и отивах там... но не правих нищо повече от отваряне на кратък, небрежен разговор.

Докато един ден просто осъзнах, че не мога повече да се мъча и е време да настъпя. Беше сутрин, време на краткотрайна решителност и смели идеи и просто и писах във facebook, че трябва да говоря с нея.

" - ъммм да, кажи? "
" - да говорим, не да си пишем..."
И толкова и беше. Забравих за кратко, че въобще съм го направил и после БАМ съдба, същото момиче се пада до мен на изпит, измежду хиляди други се падна тя.... Като излязохме от изпита си говорихме и тя ме пита какво съм имал да говоря с нея, като аз отложих този ни разговор и й обещах да и звънна вечерта.

Така и направих, излязохме и й признах, че чувствам силно привличане към нея, бях директен и си го наговорих всичкото. Тя остана крайно изненадана, каза ми, че мислела, че съм я мразил и не разбира защо я харесвам, при положение, че хич не я познавам.

След този случай излязохме още няколко пъти, кога по моя инициатива, кога- по нейна. И беше приятно заедно, тя не спираше да се смее и ми правеше комплименти за остроумие и интелект, но липсваше каквато и да е физическа близост. Наистина. За 4 излизанея въобще не сме се докоснали. Очите и винаги се задържат върху мойте, а аз чакам някакъв сигнал за желание- я да ме погледне в устните, я да ми огледа тялото. Но нито едното. Помежду ни постоянно протичат много дълги взирания в очите на другия, завършващи с усмивки.

Тук е моментът да вметна един много интересен и доста забавен факт- тя винаги идваше с баща си. Не, той не стоеше с нас, но примерно докато стоим на пейката в 1 сутринта и си говорим, той чака в кола на 30 метра от нас Много е странно и точно това, мисля, разбиваше решителноста ми, да се метна и да я целуна, без ици- бици. Когато излизахме губех цялата си увереност и бях притеснителен, опитвах се да го крия, но предполагам ми е личало.

При последната ни среща, тя ми каза " че ме възприема по като приятел" и че " има някой друг". Много тежко, но си го понесах с достойноство. Няколко дни по- късно тя ми писа във ФБ и си чатихме. И после пак. Пише ми всеки ден и често си пишем до 2-3 сутринта. Като единия път даже ми предложи да излезем, но не се получи.

Това, което ми прави впечатление е че ме нарича приятел постоянно. С това момиче изградихме някои общи неща по време да чатовете си и усещам, че е много по- предразположена към мен и че и е забавно.Та въпросът ми и голямата ми дилема е:

Свършено ли е? Бях ли запратен във friend зоната, това ужасно грозно място? Или още има шанс....

... щото, видиш ли, аз още я искам...

Тук е моментът да уточня една важна подробност- това момиче въобще не съм му на нивото. Тя е невероятно красива, аз- леко грозноват, с груби черти на военен. Идва от много богато семейство, а аз съм си средна пристройка, откакто съм станал на 16 работя, за да имам по някой лев за харчалък. И така...

Втори факт, които трябваше да спомена- няколко пъти тя каза, че и харесва колко съм откровен, забавен и нетипичен.