Здравейте на всички! Не съм се обръщала към форума за помощ, но вече наистина не знам как да постъпя. Въобще не знам дали това което правя е правилно или не... И така, нека започна: харесвам един мой приятел. Миналата година му казах, че го харесвам, но той предпочете да си останем приятели. Тогава злизахме редовно и сега продължаваме да го правим. Говорим си по телефона, ходим на кино, звъни ми за да ме покани на разходка... С него ми е много добре, но започнах да се разкъсвам отвътре. Мисля, че съм силен човек и бих го преодоляла. Но в последно време май се обеждавам в противното. Знам за ниякои момичета, който харесва. Понеже сме приятели и си споделяме, той ми разказва колко харесва някоя и как би тръгнал с нея. Всичките ми мечти и надежди се разбиват след някое от неговите подобни изказвания. Когато се разождаме заедно и срещнем едно момиче, което харесва (харесва, защото слага много грим и се облича като леко момиче) виждам как я гледа и колко разпалено си говорят. Но понеже момичето е т.нар. "златотърсачка" тя също се обръща с интерес към него, гледа миличко, прави се на сладка, а всъщност е изключително подмолен човек, който имам нещастието да познавам от доста години. Тя се интересува само от къщата, в която живее приятелят ми, от изграждането на високото си реноме в очите на хората. Тя пуши, пие и се друса, но явно той предпочита такива "готини" момичета. Аз го обичам и ценя, винаги съм готова да му помогна, не бих го предала и не ме интересува нито финансовото му състояние, нито дрехите, които облича, нито къщата му и другите глупости, които интересуват момичетата, които го харесват и той харесва, защото им се връзва на лъжитие. Всяко от момичетата, което ми казва, че харесва е пълна противоположност на мен. Явно той продпочита момичета, които показват много, много плът, поведение на "лошо момиче" или "гадна кучка", момичета който слагат повече грим по лицето, отколкото мозък имат в главата, които ходят на безобразно високи токчета. Аз не съм такава. Обичам себе си, обличам се така, че на МЕН да ми е удобно, не слагам почти никакъв грим и уважавам хората, за това какви са отвътре. И добре сега, къде сбърках? В мен ли е проблема или просто той не оценява привързаността ми към него, доброто чувство и нуждата да бъда поне малко ценена и уважавана, както се отнасям аз към него? Инат съм и се опитвам да не показвам какво чуствам или поне не пред него. Всеки ден очаквам вечерта, за да ми се обади, да излезем и всеки ден се прибирам с още повече болка в себе си. Правя се, че нищо не е станало, дори се шегувам понякога с него за тези неща, но усещам как нещо вътре в мен се разпада и разпада, с всеки изминал ден...