Какво мислите за това?

[darkness848]

- Когато кацнахме в Атина, първото нещо от което отчаяно имах нужда беше една голяма и отпускаща вана. Добре, че в хотела, в който предварително си бяхме резервирали стая всичко беше приготвено. Този ден не излизахме много, много навън. Решихме, че ще бъде по-добре да си останем вътре и да се климатизираме. Но пък на следващият ден, още със ставането ни се запътихме към Атинския акропол. Това беше една от най-известните забележителности в Гърция. Бих казала, че екскурзоводът ни беше просто перфектен! Вярно, че имаше малко смешен английски акцент, но пък начинът по който ни разказваше за това невероятно място бе толкова увлекателен! Имаше такава страст в гласа му, че само докато го слушахме и можехме да се пренесем във времето на древните гръцки царе. – и една замечтана усмивка се появи на лицето й. За секунди погледът й остана зареян някъде зад хоризонта, сякаш отново се бе потопила в гръцката история. Изведнъж, рязко излезе от моментният си транс и отново заговори - О, знаете ли, че самото име „Акропол“ означава „Град върху хълм“? И наистина се намира на едно възвишение над града. Стои там също като древна реликва от друг свят. А обиколката в него, която ни отне няколко часа… наистина си заслужаваше!
- Ха! Млади хора без работа. Ще ходят да разглеждат стари съборетини от някакви си гръцки дрънкала! – възмути се старата госпожа Фостър и нацупено се оттегли от групата слушатели.
- Не й обръщай внимание Луси – отвърна една съседка – Не я съди. Вече минава осемдесетте. – всички се засмяха, загледани в отдалечаващият се силует на старата дама.
- А след това къде отидохте, лельо Луси? – запита Емили, която с най-голямо удоволствие попиваше всичко казано до тук.
- Ами, всъщност посетихме една малка страна, за която аз настоях. Името й е България. И ако трябва да съм честен, тя наистина прилича на едно късче от рая. – засмя се сам на себе си Джоузеф – Дори си има легенда за това. Един стар овчар ни я разказа. С помощта на преводач, разбира се.
- Ще ни я разкажеш ли? – попита отново Емили.
- Ами, разказват, че когато Господ разпределял териториите между различните народи, българинът работил на нивата и за това отишъл последен, за да вземе своят дял. Но вече не била останала нито една свободна територия. Само, че българите били известни с тяхното трудолюбие и честност, за това Господ решил да им подари малка част от своят рай. И наистина, страната е вълшебна!
Можеш да срещнеш големи розови долини, стари и високи планини, дори и плаж. Там има абсолютно всичко…
- За това, решихме този път да идем малко на планина. – отново заговори Луси – Понеже Джоузеф обожава разходките из което и да е зелено кътче на тази планета, нали скъпи? – попита тя като нежно го погали по рамото. Той леко се усмихна, а тя продължи с разказа си – Та, преди да започнем да се изкачваме по еко пътеките, първо видяхме Рилският манастир. Ако правилно съм разбрала екскурзовода ни, това е едно от най-великите архитектурни богатства датиращи чак от десети век.
- И въпреки това не можеше да се сравни с красотата на езерата в самата планина. Мисля, че бяха седем на брой и някои от тях дори носеха имена като „Окото“ или пък „Сълзата“. Опитах се да заснема всяко едно от тях, но дори и през обектива не можех да запазя величието, което носеха сами със себе си.